После като важни господа се разходихме с лодка по Скутарското езеро, от което се откриваше приказна гледка към брега. Като се прибрахме, ни чакаше полицейски чиновник, придружаван от трима облечени в червено заптиета. Гостилничарят беше съобщил за нас. Щом мъжът видя паспортите ми, се поклони почтително, за което вероятно особено много беше допринесъл богатият бакшиш, който англичанинът му даде.
Скутари има подчертано ориенталски облик. Част от него се намира в плодородна равнина, но другите му квартали са разположени върху група хълмове, които обграждат тази равнина, а на най-високото място има порутен дворец. Всъщност този град се състои от много села, които са свързани помежду си и чиито къщи са направени главно от дърво.
Оско остана един ден, а после се сбогува с нас, за да се отправи към Алиа, а оттам през Плавница към Риека, където преди беше живял. Ако беше пътувал по вода, щеше да стигне по-бързо. Той обаче смяташе, че не може да повери петнистия си кон на измамните вълни.
Раздялата беше тежка и за него, и за нас. Той обеща, като се върне в Едирне и Стамбул, да поздрави роднините си от нас и да им каже да ми пишат. Яздихме с него известно време.
Изпратеният от Линдси куриер до Антивари се върна едва на втория ден, защото, за да стигне от единия до другия град, с неизбежните почивки ездата продължаваше единайсет-дванайсет часа. Той съобщи, че капитанът чака в залива на Антивари и е готов да отплава по всяко време. Тъй като в Скутари не ни задържаше нищо, на следващата сутрин потеглихме рано.
Бяхме радостни, че притежаваме толкова добри коне, защото пътят беше лош. Питейна вода за нас и конете успяхме да получим само на едно-единствено място, до което стигнахме по обяд. Намираше се на гърба на планината, която се издигаше между Скутарското езеро и морето. Оттатъшните склонове на планината бяха толкова стръмни, че се налагаше да слизаме от седлата, за да щадим конете. Оттам в низината пред нас блесна морето.
Не можахме да посетим Антивари, който е разположен на един по-нисък склон на планината, защото се насочихме веднага към брега. Там видяхме четири постройки: една карантинна сграда, търговската къща на австрийското морско и застрахователно дружество, митница и странноприемница. Отбихме се там. Беше пет часът следобед.
През нощта останахме в странноприемницата. На следващата сутрин отплавахме заедно с конете и постепенно брегът на страната на скипетарите изчезна от погледа ни.
Друг път ще разкажа как стигнахме до Яфа и Йерусалим. Засега трябва само да спомена, че Линдси също богато надари хаджията и Омар и че помолих моя «приятел и закрилник» да ми пише. Необходимо беше да изпрати писмото до Мосул, откъдето сигурно щеше да стигне до мен. За целта той взе със себе си хартия, а аз му написах адреса си върху един плик на турски и френски език.
Два месеца след като се бях прибрал в родината си, писмото стигна до мен. Халеф беше мислил, че щом адресът е написан на турски, на този език трябва да е и писмото. Турският му беше чудесно изпъстрен с арабски изрази, а привикналата му към оръжие, а не към перо ръка беше направила доста смешни грешки, но писмото беше мило и много ме зарадва. Ето и съдържанието му:
«Бъди благословен, о, сихди!
Пристигнахме, аз и Омар. Навсякъде радост и щастие! Пари! Броня! Слава, чест, блаженство! Слава, любов, почит, молитва за Кара Бен Немзи! Ханех, най-прекрасната, дъщерята на Амша, дъщерята на Малек, шейха на атайбехите, е здрава, хубава и чаровна. Кара Бен Хаджи Халеф, моят син, е герой. Излапва на един дъх четирийсет сушени фурми, о, Боже, о, небеса! Омар Бен Садек ще се жени за Шама, дъщерята на Хаджи Шукар еш Шамиан Бен Мудал Хакурам Ибн Садук Весилег, богато и хубаво момиче. Аллах да ти изпрати хубаво време! Рих, жребецът, те поздравява предано и почтително. Омар Бен Садек има хубава шатра и добра тъща. Ожени се скоро и ти! Аллах да те пази! Бъди винаги доволен и не се мръщи! Обичам те! Забрави печата! Нямам нито печат, нито восък за него! Бъди винаги добродетелен и избягвай греховете и престъпленията! Ела през пролетта! Бъди умерен, скромен, внимателен и не се напивай!
Изпълнен с уважение, почтителност, смирение и благоговение, твой искрен и верен приятел, закрилник и баща на семейство:
Хаджи Халеф Омар Бен Хаджи Абул Абас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах.»
Послеслов
Моят Рих