В такива случаи опитът е най-добрият водач. По вида на дърветата още отдалеч се забелязваше къде могат да се намерят трева и вода. Стигнах до едно закътано място, където нямаше дървета и извираше едно ручейче. Водата течеше на запад към Черна Дрина. Бяхме прекосили водораздела между нея и Вардар.
Доведохме конете си на това място, разседлахме ги и спънахме предните им крака, за да не могат да се отдалечават много. После отново се върнахме там, откъдето смятахме да наблюдаваме противниците си. Не мина много време, и ето че ги забелязах през бинокъла си. Въпреки голямото разстояние видях, че препускат в бесен галоп. Искаха да наваксат изгубеното време, защото предполагаха, че щом стигнем до скалите, където нямаше да можем да продължим пътя си, ще се върнем. Преди да успеем да излезем от клисурата, те щяха да са се скрили в нея, ако планът им изобщо успееше.
Преброихме осем души, а като се приближиха достатъчно, разпознахме двамата аладжи, Суеф, Джемал, Шарка, Марко и още двама ездачи. По облеклото на двамата можеше да се предположи, че са помощници на въглищаря. Значи числено ни превъзхождаха двойно и явно въглищарят също притежаваше коне, които ние не бяхме забелязали. Тъй като всички бяха въоръжени с пушки, а в стаята не бях забелязал толкова много, излизаше, че Шарка има скривалище за оръжие.
Осемте ездачи се движеха в посоката, в която предполагаха, че сме се отправили. Там, където следите от каруцата се разделяха, те спряха, за да огледат земята. Видяха, че сме продължили натам, накъдето те са искали, и тръгнаха по дирята, след което ги изгубихме от поглед.
Чакахме така в продължение на около два часа. После ги видяхме бавно да се връщат. На споменатото място спряха и започнаха да разговарят за случилото се, както се виждаше по оживените им жестове. Накрая се разделиха. Марко и двамата аладжи поеха към Коласчин, останалите се върнаха в долината на Пещерата на съкровищата.
Яздеха бавно. По поведението и движенията им се виждаше, че са много разочаровани. Първата група обаче прекоси в устремен галоп полезрението ни. Бързаха, защото «алимът» възнамеряваше да доведе ингилиза. Щом и от едните, и от другите не се виждаше вече нищо, ние се върнахме при конете си, където събрахме шума и сухи клони, за да запалим огън, на който смятахме да опечем сланината и лапите на мечката. Имахме повече месо, отколкото ни бе необходимо до вечерта на следващия ден.
Започваше да се смрачава и постепенно лагерът ни потъна в тъмнина. Чувствахме се като във вековна гора, което доставяше голямо удоволствие на спътниците ми. Най-сетне разполагахме с достатъчно време, за да разговаряме подробно за събитията през последните дни. После легнахме да спим. Преди това обаче определихме реда за дежурство. Впрочем нямахме основание да се страхуваме от изненади, но предпазливостта никога не е излишна, а освен това постовият трябваше да поддържа огъня, защото сред масивите на Шар планина нощта беше студена.
Пета глава
Освобождаването на Линдси
На следващата сутрин и на обяд ядохме печено мечешко като предишната вечер, а разговорът ни се въртеше изключително около последните преживявания. Чувствахме се освежени и укрепнали, а и на конете ни им личеше, че дългата почивка им се е отразила благотворно. И ние, и животните бяхме готови да понесем нови натоварвания.
След като обядвахме, аз тръгнах сам, за да потърся при скалите, обграждащи Пещерата на съкровищата, място, където добре да можем да скрием конете си. Въглищарят беше казал, че англичанинът може да бъде доведен още вечерта. Значи по това време трябваше да сме наблизо, за да му се притечем на помощ. Наложи се да мина по обиколен път, за да не бъда забелязан. Скоро бързият ми кон ме отведе на желаното място и успях да намеря подходящо за намеренията ми скривалище. Намираше се близо до входа на долината.
Като се върнах при спътниците си, беше станало време за тръгване, защото слънцето вече клонеше към залез, а докато стигнем до Скривалището, щеше напълно да се стъмни. Не полагахме усилия да прикриваме следите си, вечерта и бездруго нямаше да могат да ги забележат. Скрихме конете в храстите, след което ние двамата с Халеф отидохме да шпионираме бандитите. Оско и Омар, които трябваше да останат при конете, получиха указание да чакат спокойно и в никакъв случай да не напускат мястото преди завръщането ни.