Той недоумяващо ме гледаше.
— Да се разкайвам ли? Да не съм стара жена, която започва да хленчи, щом направи някоя глупост? А това, че се оставихме да ни победите, не беше нищо друго освен чиста глупост.
— Добре, добре! Ако това е всичко, което имаш да ми казваш, вече съм готов с теб. Ще бъдеш затворен заедно с другите. Тогава той ядно каза:
— Да те вземе шейтанът дано и те запрати в най-дълбоката дупка на ада! Ти си най-злото и краставо от всички кучета на земята! Нека твоят край е хиляди пъти по-жалък и мъчителен от нашия!
Не бях очаквал друго. Моментното му подчинение не можеше да ме подведе. Той беше най-силен от всички, а също и най-суровият и безчувственият сред ратаите на въглищаря. Веднага го бях разбрал. Казах му това нарочно, за да каже на останалите всичко, което узна от мен. Те нямаше да останат дълго в пещерата, но щяха да разберат какво е смъртен страх.
Като се върнахме при огъня, където краката му отново бяха вързани, той побърза гневно да съобщи на съучастниците си каква съдба ги очаква. Като чуха това, те се разкрещяха и се опитваха да разкъсат въжетата си. Само въглищарят стоеше спокойно и надвика крясъците им:
— Млъкнете! Нищо няма да направите с реване. Няма да направим услугата на тези негодници, които искат да ни убият, да им покажем, че изпитваме страх. И трябва ли да се страхуваме? Казвам ви не, сто пъти не! Някакъв нехранимайко от чужбина иска да ни погуби, затова сам Господ ще слезе и ще ни спаси. Този негодник не бива да триумфира над нас!
— Знам какво имаш предвид — отвърна слугата му. — Господ не може да слезе при нас в пещерата, защото стълбата я няма. Този чужденец се е промъкнал през дъба и е махнал стълбата.
За минута настъпи ужасяваща тишина. После въглищарят попита, изпълнен със страх, от който дъхът му почти секваше:
— Вярно ли е?
— Да! Той самият ми го каза.
— Как е научил тайната?
— Дяволът, който му е приятел и съюзник, сигурно му я е издал.
— Тогава с нас е свършено, ще умрем от глад и жажда!
Спокойствието му го бе напуснало напълно. Той дърпаше стягащите го въжета и крещеше с пресипнал глас:
— О, Господи, пусни огън от небето и унищожи тези чужденци! Нека от земята изскочи вода и ги удави! Нека от облаците завали отрова и ги убие, както се унищожават червеи!
Другите се присъединиха към тези проклятия, които ни доказаха, че бяхме намерили най-доброто средство да изпитат мъченията на смъртния страх. Шумът, който вдигаха, беше толкова силен, че побързахме да ги отнесем в пещерата. Наредихме ги вътре един до друг, а после изпълзяхме навън и залостихме камъка с веригата.
Виковете на ужас на съюзниците на Жълтоликия продължаваха, но отвън не се чуваха толкова силно.
Хванахме се за работа. Започнахме да пренасяме дървата от кладата към огъня, така че отворът се освободи. Дори Линдси помагаше. Дървата бяха достатъчно за поддържането на огъня през цялата нощ.
Докато правехме това, хаджията ме хвана за ръката, направи дяволита физиономия и ми каза:
— Сихди, току-що ми хрумна една добра идея.
— Така ли? Обикновено и най-добрите ти идеи нищо не струват.
— Тази обаче струва хиляди пиастри!
— Едва ли ще ти ги дам за нея.
— Но все пак ще се радваш, като я чуеш.
— Говори тогава!
— Преди това ми кажи, изпитваш ли съчувствие към онези там вътре.
Той посочи към пещерата.
— Не, абсолютно никакво.
— В сравнение с престъплението, което са извършили, наказанието, което им определихме, е направо нищожно. Утре или вдругиден те отново ще са свободни и всичко бързо ще бъде забравено. Нямаше ли да е по-добре малко да усилим страха им, за да си спомнят по-дълго за него?
— Нямам нищо против. Но какво смяташ да правиш?
— Трябва да накараме тези престъпници да мислят, че ще загинат от същата смърт, от която са загинали техните жертви.
— От задушаване ли?
— Да. Ще запалим огън пред пещерата и ще отворим дупката, за да влезе малко дим вътре.
— Но тогава те наистина ще се задушат.
— О, не! Ще бъде съвсем малко огънче, а тъй като ще гори на открито, голяма част от дима ще отива във въздуха. Кладата е направена така, че да тегли навътре, а при нашето огънче няма да е същото. Достатъчно е само негодниците да забележат, че отваряме пещерата, а после да помиришат и дима, без той да влиза при тях на плътна маса, и неописуемо ще се изплашат. Нали, сихди!
— Наистина е така.
— Кажи тогава може ли да го направя!
— Добре! Ще бъде от полза за душите им, ако успеем да направим така, че този ден да бъде повратен в живота им.