Хаджията освободи веригата и издърпа камъка обратно, но така че веригата все още го придържаше отвън. После натрупа малко дърва пред дупката и ги запали с един горящ клон. След това клекна пред дупката и така усърдно духаше дима навътре, че от очите му потекоха сълзи.
— Остави това, Халеф! — засмях се аз. — Ти самият ще се задушиш.
— О, не! Доставя ми голямо удоволствие! Хората на Жълтоликия така ще се изплашат, сякаш са в нажежения тиган, в който шейтанът пържи най-предпочитаните си любимци.
Докато той всеотдайно се занимаваше с огъня си, ние останалите взехме една главня и влязохме в къщата. Там намерихме цял куп борини, а също и няколко лоени свещи, с които можехме да осветим стаята.
Претърсихме леглото. Отместихме го настрана и стигнахме до стара, скована от дъски врата. След като я отворихме, пред нас зейна доста дълбока четириъгълна дупка, чието съдържание извадихме. Открих истинска колекция от пистолети, чакани и ножове. Значи това беше оръжейният склад, чието съществуване предполагахме. Другата част от съдържанието на ямата се състоеше от няколко големи парчета олово, няколко ламаринени кутии, пълни с фитили, купчинка кремъчни камъчета и малко буре с барут. Бурето беше пробито, но дупката беше запушена с навит като тапа парцал.
Коленичих до него, за да извадя парцала и да проверя колко барут има, но бутнах едното парче олово и то падна обратно в дупката. Чу се звук, който ме накара да се заслушам. Беше издрънчало на кухо.
— Да не би под тази дупка да има още една? — попитах аз. — Чуйте!
Хвърлих долу още едно парче. Чу се същият звук.
— Yes! — каза Линдси. — Вероятно е с двойно дъно. Нека се опитаме да го отворим. Yes!
Запушихме отново бурето и го изтъркаляхме настрани, за да не влезе в допир с някоя искра от борините. После, доколкото позволяваше мястото, легнахме по корем около дълбоката около един метър дупка и задълбахме с ножовете си пода, който изглеждаше да е от здрава почва. Издълбаната пръст изхвърляхме с ръце.
Скоро не можехме да достигаме с ръцете си достатъчно надълбоко. Извикахме и Халеф. Понеже беше най-дребният сред нас, трябваше да се пъхне в дупката и да продължи работата. Той се мушна вътре и продължи усърдно да копае.
— Любопитен съм да видя що за крилат бик ще извади оттам — смееше се сър Дейвид, припомняйки за изследователската си страст в развалините край Ефрат и Тигър.
Изведнъж Халеф престана да копае. Звукът, който се бе чул от удара на ножа му, беше съвсем друг.
— Земята свършва — съобщи дребосъкът. — Натъкнах се на дърво.
— Продължавай! — помолих го аз. — Опитай се да разчистиш пръстта от дървото!
— Това са дебели колкото ръка напречни греди, сихди. Под тях има кухо пространство.
След малко почвата свърши и се появиха две букови греди.
— Тук има повече от двайсет такива и са наредени една до друга — каза той. — Скоро ще видя какво има под тях.
Халеф извади доста дървета, докато долу останаха толкова, колкото да може да коленичи върху тях. После бръкна в отворилата се дупка. Предметът, който напипа, беше с такива размери, че не можеше да го извади през отвора.
— Кожа е — обясни той, — но омотана с въжета и доста тежка.
— Ще ти пусна ласото си — отвърнах аз. — Мушни го под въжетата, а после махни и останалите греди! Така ще можем да изтеглим това нещо нагоре с помощта на ласото.
Хаджията направи необходимото, а после излезе от ямата, а ние изтеглихме предмета с ласото. Той беше пъхнат в здраво завързан и грижливо омотан с въжета кожен чувал. Вътре се чуваше дрънчене на метал. Като развързахме въжето и отворихме омотания чувал, извадихме съдържанието. Всички присъстващи, включително и аз, нададоха вик на учудване, защото пред нас лежеше безценно, старинно скипетарско пълно бойно снаряжение.
Състоеше се от сребърна или вероятно посребрена ризница, чиито бримки изкусно бяха вплетени една в друга. Човекът, направил тази броня, явно е бил майстор в занаята си и са му били необходими много месеци, за да изработи този великолепен шедьовър. Този, за когото е била предназначена ризницата, е бил дребен на ръст, приблизително като Халеф.
Освен това намерихме два пистолета с кремъчно запалване, богато инкрустирани със злато, и една дълга, широка, двуостра кама, чиято дръжка беше от розово дърво, също украсена със злато. На края на дръжката имаше голяма синкава перла.
Последната вещ от снаряжението беше крива турска сабя, мушната в обикновена кожена ножница, чието лаково покритие се бе напукало. Подавахме си я от ръка на ръка, без някой да пророни дума. Накрая Халеф ми я даде и каза: