Дадох си вид, че наистина тръгвам, а другите ме последваха. Фитилът бавно продължаваше да тлее.
— Спрете, спрете! — ревеше Шарка след нас. — Имайте милост!
— Ти също не си проявявал милост към жертвите си — извика му Халеф. — Върви в ада! Желаем ти бързо пътуване!
— Върнете се, върнете се! Всичко ще ви кажа, всичко! Извадете фитила! Вещите не са мои.
Вече бях излязъл навън, но бързо се върнах и го попитах:
— А на кого са?
— На същия този Стойко Витяз, чието име преди това каза. Извади най-сетне фитила!
— Само при условие, че кажеш истината!
— Да, да! Махни фитила от барута!
— Добре! Бих могъл и после да го запаля. Халеф, изгаси искрите! А на теб, Шарка, казвам: ако още веднъж те хвана в лъжа, отново ще запалим фитила и всички твои молби ще са напразни. Нямаме намерение да се оставяме да ни разиграваш. Къде взе от този Стойко парите и снаряжението?
— Тук.
— Ах! Но той не е бил сам, защото никой не би тръгнал през тази местност с такива съкровища без придружители.
— С него беше синът му и един слуга.
— Уби ли ги?
— Стареца не. Другите се съпротивляваха и ни принудиха да ги застреляме.
— Значи Стойко още е жив?
— Да.
— Къде е сега?
— В караула до Ругова.
— Разбирам. Искаш да го принудиш да плати откуп, нали?
— Да, Жълтоликия настоява. Ако го получи, ще мога да задържа тези неща за себе си.
— А ако не го получи?
— Ще трябва да деля с Жълтоликия.
— Кой още знае за тези неща?
— Никой освен Жълтоликия и слугите ми.
— Значи са присъствали при нападението над Стойко?
— Да. Сам не бих могъл да надвия тримата мъже.
— Вие наистина сте дяволска банда! А алимът нищо ли не подозира?
— Нищо не е научил, защото иначе и той щеше да иска да участва в подялбата.
— Какво направихте с труповете на двамата убити?
— Заровихме ги.
— Къде?
Шарка се бавеше с отговора. Но като видя, че Халеф поднесе горящата борина към фитила на бурето, бързо каза:
— Не го пали пак! Мястото не е далеч оттук. Да не би да искате да го търсите?
— Разбира се, че ще го направим.
— И ще ги изровите ли?
— Вероятно.
— Ще се омърсите с труповете!
— Ти също си го направил, без да се притесняваш. Дори ще ни заведеш дотам. Ще те носят.
— Не е необходимо. Лесно ще намерите мястото сами, ако идете до каруцата и после влезете в храстите. Ще забележите купчина пръст и пепел, под която са погребани двамата мъже. Има също кирка и лопата.
— Отиваме. Ако не е така, както казваш, ще излетиш във въздуха. Впрочем убеден съм, че не сте ги убили, защото са се съпротивлявали. Трябвало е да умрат на всяка цена, за да не ви издадат. Старият Стойко също ще трябва да се прости с живота си, но едва след като плати откупа. И как ти хрумна идеята да го затвориш в караула? Ако го беше задържал тайно в пещерата си, щеше да вземеш откупа само за себе си и нямаше да е необходимо да делиш с Жълтоликия.
— Той дойде тъкмо в момента, когато битката беше приключила. Видя всичко и не можех да премълча случилото се. Тогава той веднага взе Стойко със себе си.
— Как се озова Стойко тук?
— Искаше да остане при мен през нощта. Идваше откъм Злокучие, където е байрактар на рода си.
— Накъде беше тръгнал?
— Към планините Акраба за Батера, което се намира преди Кроя. Синът му щеше да си взема от там невеста.
— О, небеса, Шарка, ти си истински дявол! Вместо на сватба младежът е отишъл на смърт! Скъпоценното снаряжение той е взел, за да се нагизди с него за празника. Нито едно наказание не може да бъде достатъчно жестоко за теб! Синът е мъртъв. Но поне старият баща трябва да бъде спасен. Първо ще ми кажеш кога се случи всичко това.
— Преди две седмици.
— По-нататък! Как се стига до караула?
— Не знам. Жълтоликия го държи в строга тайна. Само Марко би могъл да ви каже. Ефенди, виждаш, че всичко признавам. Нали няма да ме убиеш?
— Не, няма да ви убием. Заслужавате повече от десетократна смърт, но ние не искаме да се цапаме с кръвта ви. Вие сте чудовища, с които не може да се сравнява нито едно диво животно. Сега отиваме да проверим мястото, където са погребани мъжете. Ти ще останеш тук до нашето връщане. Омар ще те охранява.
Взехме борини и тръгнахме да търсим мястото. Впрочем не бива да оставате с впечатлението, че този негодник толкова бързо и гладко отговори на въпросите ни. Често се бавеше, но Халеф го принуждаваше да говори, като непрекъснато приближаваше борината към фитила.
Намерихме купчината, която се състоеше по-скоро от пепел, отколкото от пръст. Разровихме я с помощта на намиращите се наблизо инструменти. Мъртъвците не бяха погребани, а изгорени. Четири овъглени черепа свидетелстваха за това, че по същия начин е било постъпвано и с други трупове. Гледката беше ужасяваща. Напуснахме мястото потресени. Халеф и англичанинът дадоха израз на дълбокото си възмущение. Искаха незабавно да приключим с въглищаря и помощниците му. В началото изобщо не им отговарях. Изпитвах неизразим гняв.