Затова реших, че шахтата не е затрупана. Старите мини се заравят само при нас. Турците гледат да не се затормозват с изискваща много усилия работа, която само ги вкарва в разходи и не носи непосредствена полза. На тях им е все едно дали някой българин или албанец ще падне в дупката на стара шахта и ще си счупи гръбнака. В такъв случай казват: «Аллах е пожелал така!», и с това се успокояват.
Ако дупката все още съществува, би трябвало да е близо до кулата, затрупана от развалините. Възможно бе също да има тайна връзка от приземния етаж на кулата към шахтата. Марко сигурно можеше да ми даде сведения за това, но беше невъзможно да го принудя да го направи. Ето защо при последното му уверение попитах равнодушно:
— В какво се състои тогава опасността, за която говореше?
— Ще се появи едва като влезете в голямото кръгло помещение, за да освободите пленника.
— И каква е тя?
— Не знам. Но дори и да знаех, нямаше да ти я издам. Щом човек знае предварително опасността, тя престава да бъде опасност.
— Но аз бих могъл да те принудя да говориш с камшика!
— Дори и да ме пребиеш до смърт, не мога да ти кажа нещо, което и аз самият не знам. За да избягна боя, ще трябва да измисля някаква лъжа, която да изглежда достоверна.
— А откъде знаеш, че съществува опасност?
— Жълтоликия ми е говорил за нея. Казвал ми е, че всеки, който влезе в кръглото помещение без негово знание, е загубен. Сигурно е инсталирал някакво приспособление, което убива всеки неканен посетител.
— Хм! А как да намеря входа към описаната галерия?
— До него може да се стигне само откъм реката. Трябва да вземеш лодка и да изминеш известно разстояние по течението на Дрина. На другия бряг пътят продължава, но отсам от реката се издига висока отвесна скала. Ако внимаваш добре, ще намериш мястото, където скалата, а също и реката правят завой. Там Дрина е много дълбока и точно на това място се намира дупката към галерията, която при нормално ниво на водата е толкова висока, че можеш да влезеш в нея, както си седиш в лодката, без да си удариш горе главата.
— И тази дупка може да бъде видяна само отблизо?
— Да, защото отгоре се спускат пълзящи растения и напълно я закриват. С лодката се влиза навътре, докъдето стига водата. После се връзва за един дебел кол, който е забит в скалата.
— Всичко това не е съвсем безопасно. По този начин ли е бил заведен там Стойко?
— Да, както и англичанинът, който е при теб. Трябва само да го питаш, той ще го потвърди.
— А в края на галерията има ли други помещения освен кръглото и прилежащите към него по-малки стаи?
— Не, те са дълбоко под караула. Напразно търсихме шахта, която да води нагоре. Била е засипана.
— Кой носи на пленниците храна и вода?
— Не знам.
— Имаш ли какво да добавиш към описанието си?
— Не. Казах ти всичко, каквото знаех. Жълтоликия ме предупреди, че всеки, който влезе там неканен, ще умре. Затова преди малко ти заявих, че отивате на сигурна смърт, ако наистина смятате да предприемете нещо срещу Кара Нирван.
— Не е необходимо ние самите да влизаме в галерията. Ще изпратим други.
— Тогава ще умрат те, а вие няма да разберете какво им се е случило.
— Или пък ще наредя да заловят Жълтоликия и той ще ни заведе.
— Да го заловиш? — засмя се той. — Ако искаш да заповядат да арестуват някого в Ругова, ще попаднеш на добър приятел на Жълтоликия. Нищо не можеш да предприемеш срещу него. Той се радва на голяма почит. Ако потърсиш помощ срещу него, ще попаднеш или на хора, които са негови привърженици, или на такива, които го смятат за толкова почтен и благодетелен човек, че няма да ти повярват нито дума. Ние паднахме в ръцете ти, но той ще ти се присмее. Ако открито се опълчите срещу Кара Нирван, ще ви вземат за луди. Ако действате срещу него тайно, сте обречени на сигурна гибел. Правете каквото искате! Във всички случаи ви чака джехенемът!
— Адът ли? Смърт? О, не! Отново се лъжеш по отношение на нас. Ти каза много повече, отколкото искаше. Държиш да те наричат алим, учен, а си толкова глупав, че почти изпитвам съчувствие към теб. Ти ми изброи съвсем точно какви опасности ни очакват.
— Аз ли? Та самият аз не ги знам!
— Не се опитвай да ме заблуждаваш! Доказах ти, че не си в състояние да го направиш. Първата опасност ни очаква по пътя между Коласчин и Ругова. Там дебнат аладжите, които те придружаваха. Жълтоликия може би се е погрижил те отново да получат оръжие, а сигурно им е осигурил и подкрепление. Въпреки това вероятно ние ще яздим по този път, защото не се страхуваме от враговете си, но те трябва да се пазят от нас. Ако отново ни нападнат, вече няма да пощадим живота им.