В тази романтична обстановка Шопен създава шедьоври, но Майорка му става скоро омразна. Престоят във Валдемоза се превръща за него в мъчение, за Санд в изтезание:
„Кротък, жизнерадостен, очарователен в общество, болният Шопен отчайваше в интимна обстановка… Съзнанието му беше изранено; от розово листенце, сгънато на две, от сянката на муха — от всичко започваше да кърви. Всичко под испанското небе му беше противно, всичко освен мене и децата го възмущаваше. Той страдаше повече от нетърпение по-скоро да заминем, отколкото от неудобствата ни тук.“
Най-после решават да заминат. Пътуването от Палма до Барселона е ужасно. Въздухът на борда на „Ел Малоркен“ вони от товар живи свини. Като забелязва кашлицата на Шопен, капитанът го настанява в най-лошата каюта, за да запази от зараза хубавите. Свинете, шибани с камшик от моряците, които искат да „ги излекуват от морската болест“, квичат ужасно. Шопен има силно кръвохракане и пристига полумъртъв в Барселона. От Барселона до Марсилия лекарят на френския параход „Льо Фенисиен“ полага големи грижи за болния, но за връщане в Париж през февруари и дума не може да става. Санд настанява цялото „семейство“, за което е отговорна, в „Отел дьо Бово“ в Марсилия.
Жорж Санд до Карлота Марлиани, 23 февруари 1839:
Трябва да ви съобщя, мила сестро, за моя болен, защото зная, че се интересувате за него толкова, колкото и аз. Той е много-много по-добре; понесе много добре тридесет и шест часа люшкане из Лионския залив, който минахме впрочем доста щастливо, като изключим няколко пристъпи на вятъра. Няма вече кръвохракане, спи добре, кашля малко и главно е във Франция! Може да спи в легло, което няма да изгорят, защото е спал в него. Хората не се отдръпват, когато им подава ръка. Ще бъде ограден с най-добри грижи и с всички средства на медицината!
Тя е равнодушна към чара на Марсилия: „Щом си покажа носа през прозореца, на улицата или на пристанището, усещам, че ставам захарна буца, каса сапун или пакет свещи. За щастие Шопен прогонва с пианото си скуката и възстановява поезията…“ В къщи „времегубителите“ — „безделници, любопитни и литературни просяци“ обсаждат вратата й.
Жорж Санд до Карлота Марлиани, 15 март 1839:
Пред вратата ми има навалица, целият литературен измет ме преследва, а целият музикален измет е по петите на Шопен. За него казвам засега, че е умрял; но ако продължава така, ще разпратим навред некролози и за двама ни, за да ни оплакват и да ни оставят на спокойствие. Възнамеряваме да се крием през целия март из провинциални хотели, на завет от мистрала, който духа доста силно от време на време. През април ще наемем някоя мебелирана къщичка в околността. През май ще се върнем в Ноан.
При все че децата вдигат голям шум, тя успява да надраска всеки ден в хотела своите петнадесет-двадесет страници. От Майорка е донесла, заедно с преработената „Лелия“, и един метафизико-мистичен роман; „Спиридион“. Опиянена от Льору и неговата философия, тя не желае вече да се занимава с „посредствени“ сантиментални теми. „Спиридион“ се ражда от „малката религия“, снесена от Льору, и дори е написан отчасти от него. Монастирите в Барселона и Майорка съставят декора. Романът е история на бенедиктинския монах Алекси, който разказва на един послушник живота си, свързан с живота на абат Спиридион, основател на монастира и символ на човечеството, минало през всички религиозни вярвания; това е история и за духовното развитие на самата Санд, от агностицизма в детските години до възторжения католицизъм в монастира и до вярата на Ламне и Льору. Евреин по рождение, Спиридион е последователно католик, протестант и най-после християнин. В гроба му са заровени едно евангелие от свети Йоан и ръкопис, в който е изложено учението на самия Спиридион. Това учение е синтеза от всички религии. Алекси открива този текст на младия монах Анжел, герой на книгата. В това време в монастира пристигат френските революционни войски, които убиват стария Алекси. Но той умира без омраза, защото знае, че убийците му се борят за свобода и равенство и ще подпомогнат осъществяването на неговите идеи.