През август 1839 година, крайно учудена и донегде обезпокоена, като не получава никакъв отговор от Жорж, тя моли Карлота да предаде още едно писмо. Мари д’Агу до Жорж Санд чрез мадам Марлиани:
Вила Максимилиана, при Лука, 20 август 1839:
Драги Жорж, ще се учудите може би, че постоянствувам да ви пиша, защото вашето пълно мълчание от осемнадесет месеца, което сте наложили, както изглежда, и на Карлота, що се отнася до вас, а главно като не отговорихте на последното ми писмо, с което ви молех да дойдете през лятото при нас, сочат ясно, че нашите отношения са ви неудобни. Но тъй като за мене те са били сериозни, тъй като сме разменяли слова, които са били за мене непроменими, не ми е възможно, дори само от уважение към самата мене, да допусна скъсването по неизвестен повод на една връзка, която, според мене, трябваше да трае, докато сме живи.
Не мога да допусна, че имате повод да се оплаквате от мене, защото в такъв случай вие без съмнение бихте побързали да ми го кажете, за да може с едно сърдечно обяснение да турим край на някакво временно недоразумение; това е най-простото и най-строго задължение между приятели. Впрочем колкото и да се ровя в най-скритите кътчета на съзнанието си, не намирам нито сянка от някакво подобие на грях към вас. Франц също се пита как е възможно вашата близост с човек, когото той се смята в правото си да нарича приятел, е имала за незабавна последица прекъсването на всякакви отношения между нас?… Наистина и по-рано вашата близост с друг наш приятел имаше почти същата последица. Още тогава вие ми съобщихте намерението си да ми пишете, „не така често“; изказването на Франц по този случай ви накара да отложите, да отсрочите това, което може би сте били вече решили: постепенно отчуждаване и прекратяване на нашите отношения. Все още отказвам да приема обясненията, които бих могла да си дам за тази странна постъпка; честите предупреждения и обезсърчителният пример на толкова прекъснати привързаности във вашето минало ми се струват все още недостатъчни да обосноват тъжното заключение: че сте неспособна за продължително чувство; че за вас няма думи, които обвързват; че първото хрумване може да надделее над изпитана привързаност; че предавате на случайни пориви най-потайните кътчета на душата си, а в сърцето ви няма убежище, където тия, които ви са били скъпи, могат да се потулят от обидите на новодошлите.
Все още се надявам и, позволете да ви кажа, желая искрено едно обяснение, достойно за вас и за мене, което ще сложи край на едно тъжно и неприемливо положение. Ако въпреки това продължавате да мълчите, ще разбера, че сте искали да скъсате. Непостоянството, което ви увлича да измените на едно свято приятелство, ще ви помогне навярно и да го забравите. Но каквото и да стане, аз ще запазя свят спомен за него и ще погреба в безмълвното си сърце всичко, което би могло да го помрачи или промени.
Франц искаше също да ви пише, но неговото писмо би било само повторение на моето. Спестявам ви тази досада или огорчение, като вземам перото от ръката му. Защото, повтарям, все още ми е невъзможно да повярвам, че с леко сърце бихте се отрекли от двама верни приятели.
Мари д’Агу до Жорж Санд (писмо, приложено към предидущото):
Пиза, 18 септември 1839
По датата на тук приключеното писмо ще видите, че то е много закъсняло. Изпратих го на Карлота, защото не знаех къде сте. Карлота ми го върна, като казва, че резултатът ще бъде навярно обратен на желания от мене.
Все по-малко и по-малко разбирам. Във всеки случай, тъй като желаният от мене резултат е едно откровено и точно обяснение, изпращам Ви писмото, без да променя нещо в него. Нито вам, нито на мене подобава да оставяме неразяснени и неразясними неща. Очаквам незабавен отговор. Пишете в Пиза: Хотел „Деле Тре Донзеле“.
Жорж Санд съобщава за тази кореспонденция на Карлота Марлиани и иска от нея съвет по какъв начин да скъса. Тя държи да отговори, преди всичко за да запази от възможни подозрения Шопен, на когото Арабела би могла да създаде в музикалните среди неприятности, от каквито този нервен, сдържан и изтънчен артист никак не се нуждае. „Ще напиша кратък, но решителен отговор, без яд и язвителност. Злобата на жените никога не ме е вълнувала. Свикнала съм да я наблюдавам студено…“ Тя разбира напълно, че Карлота ще продължава да приема тази „безкрайно духовита, мила и приятна“ особа. И неизбежно ще й се наложи да се срещнат.