Не зная още дали дъщеря ми ще се омъжи след осем дни тук или след петнадесет дни в Париж. Във всеки случай в края на месеца ще бъда за няколко дни в Париж и ако Шопен може да пътува, ще го върна тук… И той, предполагам, трябва да е страдал в своя кът от това, че не знае, не познава човека, и не може да даде никакъв съвет. Но в действително житейски въпроси неговите съвети не могат да се вземат под внимание. Той никога не е виждал правилно фактите, нито е разбирал човека в каквото и да е отношение; неговата душа е само поезия и музика, той не може да понася нищо, което не е като него. Освен това неговото влияние във въпроси, засягащи моето семейство, би станало причина да загубя уважението и любовта на децата си… Поговори с него и се постарай да му внушиш, в общи изрази, че не бива да се интересува от тях… Всичко това е мъчно и деликатно и аз не зная по какъв начин може да се успокои и вразуми една болна душа, която се дразни от усилията ни да я излекуваме. Болестта, която разяжда отдавна и физически, и душевно това нещастно същество, отдавна ме погубва; виждам го как си отива, без да мога да му помогна, защото тъкмо неговата неспокойна, ревнива и недоверчива любов към мене е главна причина за мъката му…
Тъй като Соланж е малолетна, необходимо е съгласието и на Казимир Дюдеван. Клезенже хуква за Гийери. За изхода от разговора между този жив ураган и Казимир Добродушния не може да има никакво съмнение. Най-после се налага колкото е възможно по-късно да съобщят и на Шопен, който отново сериозно се е разболял. Всичко у Клезенже го възмущава, включително невъзможните му голи статуи. „Идущата година — казва тъжно той — ще видим в Салона и задничето на Соланж!“ Шопен до семейството си, 8 юни 1847: „Майката е очарователна, но няма нито за грош здрав разум… Морис беше на негова страна (за Клезенже), защото ненавиждаше дьо Прео, възпитан младеж и от добро семейство…“ Бракът се сключва на 20 май в Ноан. Казимир идва от Гийери; и е много любезен към „каменаря“ и Жорж.
Санд до Шарл Понси, 21 май 1847:
Никога брак не се е сключвал така настойчиво и бързо. Господин Дюдеван прекара три дни тук… Повикахме кмета и кюрето, когато те най-малко очакваха такова нещо, и сватбата стана почти ненадейно. Най-после се свърши, сега си отдъхваме…
Не се е свършило. След кратко сватбено пътешествие Соланж и съпругът й се връщат в Ноан. Морис е поканил там един свой приятел, Теодор Русо, голям пейзажист, художник на гори и ливади. Русо се влюбва в хубавата Огюстин, а Санд прави всичко възможно да го убеди да поиска ръката на девойката, към която се чувствува задължена.
Жорж Санд до Теодор Русо, 15 май 1847:
Ако бяхте видели как лицето се изчерви и очите просълзиха, когато й показах това прекрасно писмо, и вашата душа би била ведра и лъчезарна, както е нейната от два часа насам… Тя се хвърли в обятията ми с думите: „Има значи човек, който ще ме обича, както ме обичате вие!“
Санд дори обещава да даде — ако Русо се реши на този брак — една зестра от сто хиляди франка, които ще изплаща от своите бъдещи хонорари; това е вече много голяма щедрост. Но тук се намесва ужасната Соланж, която мрази Огюстин, не иска майка й да даде такава голяма зестра и в същото време прави услуга на новото си семейство, защото един по-млад брат на Клезенже се е влюбил в Огюстин. Тя нарежда да съобщят на Русо, че „братовчедката“ е влюбена в другиго и би се омъжила за него само напук на другия. Разтревоженият Русо заявява на Санд, че, разбира се, харесва Огюстин, но да се ожени за нея…
Жорж Санд до Теодор Русо:
Според някои чудовища, аз съм извършила недостойно дело като съм прибрала и спасила едно ангелче; а това благородно същество, отказало ръката на сина ми, защото намира, че той не я обича достатъчно, било интригантка, готова да се сговори с мене, за да измами един честен човек! Тя, която би могла още утре да стане жена на Морис, ако каже какво я измъчва…
Жалко и заплетено положение! Жорж трябва да хитрува пред Морис, у когото нерешителната любов се пробужда отново при мисълта, че Огюстин е на път да се омъжи; трябва да убеждава Русо, смаян от тази „брачна политика“ на жената, която минава за голям противник на брака. Какво си въобразява той? Че е искала да превърне своята „осиновена дъщеря“ в любовница на един приятел? „Ако сте мислили, че аз съм противница на брака по начало, не сте прочели значи нито една от моите книги…“ Или е чул отвратителни клевети? „Питах се, дали не сте като Ламне, с когото е невъзможно да се живее, защото има халюцинации на чувствата…“ Смутен от едно анонимно писмо, обезсърчен от Соланж, Русо се изплъзва. Огюстин остава спокойна „като роза след дъжд“, но между Санд и семейство Клезенже става бурно обяснение.