Санд се сърди главно на Соланж, на тази „силна, упорита, студена, цинична душа, лишена от угризения и милост“.
Жорж Санд до Шарл Понси, 27 август 1847:
Щом се омъжи, тя стъпка всичко и захвърли маската. Надъха съпруга си, избухлив и слабоволен човек, против мене, против Морис, против Огюстин, която ненавижда до смърт заради прекалената й добрина и преданост към самата нея. Тя именно осуети брака на бедната Огюстин (от което Русо за известно време подлудя), като му разказа една отвратителна клевета за Морис и за нея… Старае се да ме скара с моите приятели… Представя се за жертва на моето несправедливо предпочитание към брата й и братовчедката й! Очерня гнездото, от което изхожда, като предполага и твърди, че там се вършат гнусотии. Не щади и мене, при все че водя живот на монахиня…
Последвалите сцени са „невероятни… Тук щяха да се изколят“. Скулпторът вдига чук срещу Морис. Жорж Санд удря с пестник, за да спаси сина от зетя си. Соланж подстрекава борещите се. „Така върви светът. Чисто и просто сатаната се всели една сутрин в красивата жена.“ А Соланж разсъждава: „Ако не си палач, ще бъдеш жертва“.
Санд до Мари дьо Розиер:
Онази дяволска двойка си замина снощи, потънала в дългове, безсрамно тържествуваща, оставила в тукашното общество възмущение, от което не ще могат никога да се оправят. С една дума, в продължение на три дни в къщата ми имаше опасност от убийство. Не искам да ги видя, никога вече няма да стъпят в моя дом. Съвсем го прекалиха. Господи! С нищо не съм заслужила такава дъщеря…
VIII
Раздяла
Соланж знае властта си над Шопен. Заедно с Мари дьо Розиер, която има също повод за озлобление, тя се заема да го „настрои“ против Санд. Не обяснява семейните раздори с избухванията на скулптора, а подмята, че Жорж, любовница на младия Виктор Бори, а може би и на художника Южен Ламбер, приятел по ателие на Морис, не желае да има у дома си прозорливи свидетели. Соланж обвинява брат си, че търпи присъствието на Бори в Ноан, за да го използува като параван за собствената си връзка с Огюстин. Шопен е напълно готов да вярва на всичко. Той слуша любезно обвинителката, при все че тя не му представя никакви доказателства, и престава да отговаря на Санд, която го кани загрижено в Ноан.
Жорж Санд до Мари дьо Розиер, 25 юли 1847:
Тревожа се и се страхувам. Доста време нямах никаква вест от Шопен… Щеше да тръгне, а изведнъж нито идва, нито пише… Щях да замина, ако не се страхувах, че може да се разминем, и ако не беше ужасът, че в Париж ще се изложа на омразата на тази, която смятате толкова добра… Понякога се успокоявам с мисълта, че Шопен я обича много повече, отколкото мене, затова се сърди и взема нейната страна…
Най-после с утринната поща получих писмо от Шопен! Виждам, че както винаги глупавото ми сърце ме е измамило и докато аз прекарах шест безсънни нощи да се тревожа за здравето му, той е бил зает със семейство Клезенже да мисли и да говори грозни неща за мене. Много хубаво. Писмото му е смешно по своята надутост, а проповедите на този отличен глава на семейство наистина ще ми послужат за поука… Много неща вече отгатвам и зная на какво е способна дъщеря ми, що се отнася до предубеждения и лековерие… Но най-после прозрях! И ще се държа съответно; няма да оставям вече плътта и кръвта си за храна на неблагодарници и развратници!…
Жорж Санд до Фредерик Шопен:
Вчера поисках пощенски коне и щях да замина с кабриолет в това ужасно време, самата аз твърде болна; щях да остана един ден в Париж, за да разбера как сте. Толкова много мълчанието Ви ме разтревожи за Вашето здраве. През това време Вие сте размишлявали и писмото ви е съвършено спокойно. Много добре, приятелю. Постъпвайте така, както сърцето ви диктува сега, и вземайте неговия усет за език на съвестта ви. Напълно разбирам.
Що се отнася до дъщеря ми… не й подхожда да казва, че се нуждае от любовта на майка, която тя ненавижда и клевети, като оскърбява най-свещените й постъпки и самия й дом с отвратителни приказки! Вам е приятно да слушате всичко това, а може би и да го вярвате. Аз не ще започна борба на тази тема, такова нещо ме ужасява. Предпочитам да ви видя в неприятелския лагер, отколкото да се защищавам от неприятелка, родена от моята утроба и отхранена с моето мляко.
Грижете се за нея, щом мислите, че именно на нея трябва да се посветите. Няма да ви се сърдя, но разбирате, че аз ще се оттегля в ролята на оскърбена майка. Достатъчно съм била мамена жертва! Прощавам ви и не ще ви отправям никакъв упрек отсега нататък, щом изповедта ви е искрена. Тя ме изненадва малко, но ако така се чувствувате по-свободен и по-добре, няма да страдам от този странен обрат.