После настъпва мълчание. Жорж не се опитва вече да сложи край на охладняването. Последната среща, трагична по своята простота, е разказана от Шопен в писмо до Соланж от 5 март 1848: „Вчера отидох у мадам Марлиани и на излизане пред прага на преддверието се озовах срещу госпожа майка ви, която влизаше с Ламбер. Поздравих госпожа майка ви и веднага я запитах получавала ли е скоро писмо от вас. «Преди една седмица — отговори тя. — А вчера или завчера? — Не. — Тогава ще ви съобщя, че сте станали баба. Соланж има момиченце й много ми е приятно, че мога пръв да ви съобщя тази новина.» Поздравих я и слязох по стълбите. Придружаваше ме абисинецът Комб. Тъй като бях забравил да кажа, че сте добре, нещо много важно за една майка (сега ще го разберете лесно, майко Соланж), помолих Комб да се върне, защото не можех да се катеря отново сам, за да й каже, че и вие, и детето сте добре. Чаках абисинеца долу, но майка ви слезе заедно с него и започна да ме разпитва с голям интерес за здравето ви. Отговорих й, че сте ми писали лично с молив няколко думи на другия ден след раждането; че много сте се мъчили, но като сте видели детето, сте забравили всичко. Запита ме как се чувствувам; отговорих, че съм добре, и казах на вратаря да отвори. Сбогувах се и се намерих отново на площад «д’Орлеан» заедно с абисинеца…“
Срещата е разказана и от Санд: „Мислех, че няколко месеца раздяла ще излекуват тази рана и ще възстановят едно спокойно приятелство, един справедлив спомен… Видях го за момент през март 1848, стиснах ледната му разтреперана ръка. Исках да поговорим; той избяга. Мой ред беше да кажа, че не ме обича вече. Спестих му това страдание и оставих всичко в ръцете на провидението и бъдещето. Нямаше вече да го видя. Зли хора се бяха изпречили помежду ни. Имаше и добри, но те не съумяха да действуват. Имаше и лекомислени, които предпочетоха да не се намесват в неудобни въпроси…“
Така върви животът. Двама души са един за друг най-скъпото нещо на света, но в това всекидневно общуване огромен дял има навикът. Преместете ги, отдалечете ги един от друг и те ще пуснат корени в друга почва. На човек, комуто сте казвали всичко, не се решавате да говорите глупости; и настъпва мълчание. Можем да си представим със съчувствие Санд и Шопен пред стълбите на улица „Вил-л’Евек“, да тръгват всеки по своя път, без да се обърнат.
Седма част
Бунтът на ангелите
I
Личната политика на Жорж Санд
Човечеството възприемаше огромния младенец — напредъка.
Че жената се различава от мъжа, че сърцето и умът имат пол — не се съмнявам в това… Но нима тази разлика, необходима за общата хармония, трябва да се смята за нравствено несъвършенство?
„Жените нямат нравственост — е казал Лабрюйер. Нравствеността им зависи от този, когото обичат.“ Не един биограф се е опитал да приложи този израз към политическия живот на Жорж Санд. „Тя нямаше никаква доктрина — казват те; — убежденията й зависеха от този, в когото е влюбена.“ Това не е вярно. Тя има политически убеждения още преди да е започнала да люби. Аристократът Шопен и скептикът Мюсе не са я направили нито аристократка, нито скептичка. Тя възприема идеи от Мишел от Бурж, от Ламне, от Пиер Льору, „но идеи, които вече е имала сама“. По-точно е да се каже, че внася в политиката своя темперамент на влюбчива жена: тя е крайна, неблагоразумна, пламенна, буйна, с прекрасни пориви от милосърдие и невидима основа от здрав разум. Заедно с мадам дьо Стал тя е една от малкото жени, играли роля в историята на Франция през XIX век. Този факт изисква обяснение и изследване.
Казахме, че се отдава на политика, преди да се отдаде на любовта. Белязана е още от детинство. Защото, от една страна, принадлежи към народа и обича да припомня това („към народа принадлежа и по кръв, и по сърце… не съм натрапница в неговата среда“); защото дълго време е живяла в близко приятелство със селските деца; защото първото й силно чувство е сурова, буйна обич към несправедливо оскърбяваната й майка, както мисли тя; защото от тази майка е научила да се бои от богатите — тя изпитва вродено съчувствие към бунтарите. Страдала от покварата на управляващите тогава класи и сама участвувала в тази поквара, тя влага цялата си надежда в добродетелта на масите.