Бележник на Мансо, 23 юни 1852: „Ламбер пристигна тази сутрин. Затлъстял е. Има поръчки за картини и къдри мустаците си с тирбушона… Вали; не може да се излиза. Разговори. Работа. Вечеря. Музика. Бродиране. Морис подготвя пиеса. Ламбер отива да спи. Мадам Соланж също. Качваме се в полунощ. Мадам остава да пише писма.“
Бележник на Жорж Санд, 13 януари 1853: „Зеленика, кичеста калина, мъхове, игличини, виолетов и бял шибой. Японската дюля е цъфнала отпреди петнадесет дни. Навсякъде е пълно с виолетки — и в гората, и в градината. Розовият божур е обсипан с едри пъпки. Няма още силен мраз… Продължаваме да четем Балзак. Написах и изпратих много добродетелна бележка за Леон Леони. Прочетох отново «Лукреция», за да напиша утре отзив… 14 януари 1853: Доста студено време. Морис заминава утре. Четохме Балзак и много се смяхме през цялата вечер, за да позабравим неприятната раздяла… 28 януари 1853: Получих най-после писмо от Морис. Времето е прекрасно: рози, зеленики, три вида шибой; двойни, обикновени, многолистни ружи; зюмбюлите скоро ще цъфнат; бадемовите дървета се разлистват. Снощи написах петнадесет страници от моя роман. Тази вечер шиене с вълна. Четем «Айвенхо». Бори спи и хърка; Соланж му връзва хвърчило за косата…
Той се вбесява, ругае и измъква кичура коса заедно с панделката. Крещи и беснее, гони Соланж, говори й глупости, които развеселяват Мансо.“
Бележник на Мансо, 1 февруари 1853: „Мадам Соланж става още в девет часа; вдига на крак цялата прислуга, събужда тези, които още спят, в това число и Мадам! Другите намират, че е много забавно. Но аз не… Мадам бродира по цял ден, за да довърши стола с перуниката. Тя е много съсредоточена и хубава, когато бродира перуники. Вечер Мансо чете «Пертската красавица». Бори и Емил отиват да спят, другите се прибират в полунощ… 14 февруари 1853: Времето е хубаво. Мадам стана със силна мигрена, която се усилва през целия ден, до осем часа вечерта… Мадам вечеря чай, хляб и масло. Направих всичко възможно да я развличам: заведох я в градината, да сади цветя на острова; постарах се да бъда духовит, глупав, весел — нищо не помогна!…“
Бележник на Жорж Санд, 18 февруари 1853: „Ново писмо от Наполеон, с открит лист от господин дьо Мопа за Патюро…“
Бележник на Мансо, 27 февруари 1853: „Студено, сиво, глупаво време. Мадам е добре. Предговор на «Звънарите» и поправяне на романа. Мадам го посвещава на Ламбер. Пита се, дали този суров негодник заслужава такова щастие?…“
Когато къщата в Ноан е пълна с хора или когато идват гости от Ла Шатр, животът запазва въпреки всичко монастирски ред: обяд, разходка, работа, вечеря, домино, най-после четене „около масата“. Голямата овална маса е изработена от селския дърводелец Пиер Бонен, който познавал Аврора Дюпен, когато е била на четири години, и досега казва на Жорж Санд, която отива да го посети в работилницата му: „Махнете се, пречите ми да работя!“ Вечерната маса има много важна роля в Ноан. Подлагала е търпеливия си гръб на толкова неща:
Безразсъдни или остроумни писания, прекрасни рисунки или разчорлени карикатури, картини с акварел или лепенки, всякакви макети, рисуване естествени цветя на лампено осветление, скици по спомени от утринната разходка, препариране насекоми, подвързване, правене кутии, преписване ноти, писма или шеговити стихове, разноцветни купчини вълна и коприна за бродерия, декори за марионетния театър, костюми за него, игра на шахмат или на пикет, и какво ли не! Всичко, което човек прави на село, у дома си, сред разговори в дългите есенни и зимни вечери…
„Когато приберат масата на тавана, а мене в гробницата — казва Жорж Санд, — тук всичко ще се промени.“ Около масата се чете на глас. Изпратил ли е Юго своите „Съзерцания“? Дюверне ги чете на глас; разискват за римите; възхищават се от лиризма на поета. Най-често мадам Санд реди мълчаливо пасианс, бродира до полунощ, без да продума, или шие и бродира костюми за марионетките. В полунощ закрива събранието. Мансо й приготвя лампата и я придружава до кабинета, където тя пише до шест часа сутринта, като хвърля угарките от папиросите в чаша с вода.