Аврора Дюдеван до Емилия дьо Вим:
Струва ми се, че след женитбата един от двамата съпрузи трябва напълно да се отрече от себе си, да се откаже не само от волята, но и от мненията си; да реши, че ще гледа на всичко през очите на другия, да обича това, което той обича, и така нататък… Какво мъчение, какъв горчив живот, ако си свързан с човек, когото ненавиждаш!… И какъв източник за неизчерпаемо щастие, когато се подчиняваш на човек, когото обичаш! Всяко отречение е ново удоволствие; правиш жертва едновременно пред бога и пред съпружеската любов, изпълняваш дълга и твориш щастието си… Трябва да обичаш, много да обичаш съпруга си, за да стигнеш дотам, за да можеш да продължиш до безкрайност медения месец. И аз, преди да се привържа към Казимир, имах като тебе жалка представа за брака и ако я промених, това се отнася само до моя случай…
Напълно искрена ли е? Признава ли някога една млада жена разочарованието си пред своя неомъжена приятелка? Всъщност Аврора сама още не съзнава ясно чувствата си. Омъжена през септември, още в началото на октомври тя разбира, че е бременна, и изпада в блаженото отпускане, присъщо на нормалните бременности. Всеки мъж, ако не е чудовище, става от гордост много внимателен и добър към жената, която очаква дете от него. През зимата 1822–1823 Казимир е необикновено грижлив. На Карон, негов пълномощник в Париж, той прави постоянно поръчки за Аврора. Тя иска да има песните на Беранже: „Не забравяйте да изпълните тази поръчка, защото тя е желание на бременна жена, и тежко ви, ако жена ми не остане доволна…“ Иска бонбони: „Тя има невероятен апетит и ако не задоволите лакомията й, би могла да се нахвърли на вас, затова ви съветвам да ви захаросат като китра…“
Духовитостта на господин Дюдеван е, както се вижда, груба и просташка. Жена му не се оплаква от нея. Волнодумството й е неприятно; но грубите шеги я разсмиват. Отпаднала от бременността, тя изоставя без съжаление четенето и умствените занимания. Навън вали сняг. Казимир е страстен ловец и прекарва по цели дни из полето и горите. Аврора мечтае, следи с трепет първите движения на детето, шие пеленки и дрешки за него. Никога не е кроила и шила. Сега се заема с увлечение за това занимание, изненадана, че то е толкова лесно и че може да вложи „толкова изкуство и изобретателност“ в кроежа. Шевът ще я привлича непобедимо през целия й живот и ще успокоява душевните й вълнения.
Старият Дешартр, в сиво-синкав фрак със златни копчета, живее при младото семейство. Казимир го оставя много любезно да управлява Ноан, но чака с нетърпение времето, когато „великият човек“ ще пожелае да се оттегли. Под управлението на стария възпитател имението не дава особени приходи и доходът на младото домакинство не надхвърля петнадесет хиляди франка. От тях Аврора желае да дава по три хиляди франка годишно на майка си и пенсии на някои стари прислужници. Това, което остава, им позволява да водят твърде скромен живот. И все пак зимата минава, „без да я усетят“, с изключение на шестте седмици, които Аврора трябва да прекара в пълна неподвижност на легло, по предписание на Дешартр. Това й се случва за пръв път. Покриват леглото й със зелена покривка; в ъглите поставят клони от ела и тя живее в тази горичка, заобиколена от кадънки, червеношийки и врабчета. Внучката на птицепродавеца се чувствува прекрасно в това поетично общество.
Когато наближава време да се освободи, тя заминава със съпруга си за Париж, гдето се настанява в мебелирано жилище, в хотел „Флоренция“ на улица „Ньов де Матюрен“. Там на 30 юни 1823 година се ражда без усложнения Морис Дюдеван, едро, пъргаво бебе. Дешартр, решил вече да се оттегли, идва да види новороденото. Студен и важен, той го развива и разглежда от глава до пети, „за да види дали всичко е в ред“. След това се сбогува по обичая си с престорена студенина. До безумие влюбена в сина си, Аврора решава сама да го кърми. София-Виктория одобрява намерението.
Госпожа Морис Дюпен до госпожа Дюдеван: „Искаш значи да го кърмиш. Много добре; това е естествено и ти прави чест…“ Но майката е недоволна от зетя, който се страхува от влиянието на тази дръзка безнравствена жена и отдалечава от нея дъщеря й: „Защо ме държи настрана? Ако не бях родила майката, той нямаше да има сега син…“
Тъй като след оттеглянето на Дешартр Казимир ще трябва да поеме управлението на Ноан, младото семейство се връща да прекара есента и зимата там. Новият господар, като всички нови господари, променя всичко. Сега има повече ред, по-малко злоупотреби от страна на прислугата, алеите са по-добре оплевени и поддържани. Казимир продава старите коне и разстрелва старите кучета. „Ноан е по-уреден, но е обърнат с главата надолу.“ Тези преобразования вдъхват необяснима тъга на наследницата на имението. Тя не намира вече в този добре почистен парк „тъмните запуснати кътчета, гдето се бе разхождала като девойка“. Чувствува се господарка на Ноан, затова й е тежко, че никой не я пита нищо. Нима се е отървала от родителските ограничения, за да стане робиня на съпруга си? Тя разбира, че законът е суров към жените. И най-незначителната тяхна постъпка изисква одобрение от съпруга. Прелюбодеянието на жената се наказва със затвор; прелюбодеянието на мъжа се позволява. Като девойка, Аврора очаква от брака сигурност и покой, каквито дава вярата. А нецензурните приказки на Казимир и неговите приятели, собственици на съседни имения, й доказват съвсем ясно, че подобна мистична любов им е непозната.