Той току-що е застанал начело на сатиричния вестник „Фигаро“. След като се е сражавал заедно с републиканците през революцията от 1830 година, Латуш, опозиционер по природа, е открил сега война с вицове и епиграми срещу краля-гражданин и предлага на младата Аврора да я включи в списъка на своите редактори, „цяло гнездо орлета, които се готвят за полет“ — казва гордо той. Вестникът се подготвя край камината в дома на кея Малаке. Всеки си има отделна масичка. Аврора се настанява до самата камина, като внимава да не изцапа хубавия бял килим на своя директор. Той обича да поучава, да мъмри, да показва и подхвърля на орлетата си теми на изрязани от него хартийки, в които трябва да сместят статията или „новината“ (така наричат тогава във „Фигаро“ отзивите). Отличен метод да се научат на краткост; но тъкмо на това е неспособна „послушницата“. Напразно Латуш запазва за нея сантиментални разказчета: „Аз не умеех нито да ги започна, нито да ги довърша в това строго определено пространство, където трябваше да свършвам, когато току-що съм започнала… Това беше истинско мъчение…“ А през това време редакторите разговарят и се смеят. Латуш блести със своята язвителност, възхитителен е с бащинската си доброта. „Аз слушах, забавлявах се, не вършех нищо ценно, но в края на месеца получавах дванадесет франка и петдесет сантима…“
Все пак на 5 март 1831 година тя има малък успех. В този ден е осмяла със следния отзив предпазните мерки на режима:
Господин полицейският префект ще издаде ново постановление със следните главни положения: 1. Всички граждани, годни да носят оръжие, ще бъдат свиквани всеки ден от седем сутринта до единадесет вечерта, за да охраняват кралския дворец; а всяка нощ от единадесет часа до седем сутринта ще бъдат свиквани, за да пазят храмовете и други обществени сгради. През това време жените, децата и старците ще бъдат пред вратите на домовете си. Семействата, които не изпълнят това нареждане, ще бъдат лишени от правото на закрила от страна на въоръжените сили и оставени на благоволението на бунтовниците. 2. За да не се смущава занапред спокойствието на гражданите, всяка сутрин на разсъмване ще се дават по двадесет и пет оръдейни изстрела от площадите. Камбани и барабани ще звънят и бият за сбор всеки час през цялата нощ. Патрул от националната гвардия ще обикаля по улиците с викове: „Бдете!“, както е прието да се вика в крепостите. 3. Всеки собственик се задължава да изкопае около къщата си ров, широк седем и половина стъпки, да укрепи вратата към двора, да постави решетки на прозорците и да има в къщи най-малко двадесет пушки, за да въоръжи наемателите и прислугата си в случай на нужда. С тези предпазни мерки правителството обещава на жителите едно пълно и трайно спокойствие. То се задължава да не разкрива повече от дванадесет заговора на месец и да не търпи повече от три бунта в седмица. Дните понеделник, сряда и петък ще се използуват за предотвратяване на всякакви събирания, а вторник, четвъртък и събота — за разпръскването им…
Веселяците по кафенетата ръкопляскат, но кралят гражданин се разсърдва. „Фигаро“ е конфискуван. Мадам Дюдеван се надява за някое време, че правосъдието ще потърси автора на анонимната дописка и ще заведе дело срещу нея.
Аврора Дюдеван до Шарл Дюверне, 6 март 1831:
Слава богу! Какво възмущение в Ла Шатр! Какъв ужас, какво отчаяние в моето семейство! Но аз спечелих известност; намерих издател да печата плоските ми шеги и глупци да ги четат. Бих дала девет франка и петдесет сантима за щастието да бъда осъдена…
Уви! Главният прокурор прекратява делото. „Господин Вивиен предписа на съда да прекрати делото. Жалко! Една политическа присъда би ми осигурила сполука занапред…“
„Малкият Жул“ прави също първите си стъпки в литературата. Аврора се колебае отначало да го препоръча на Латуш, защото не желае да прекалява с искания за подкрепа. След като сама е получила „право на гражданство“, тя се осмелява да представи една статия от Жул, която се харесва. И Сандо се настанява в директорското помещение, на масичка, покрита с красиво сукно. По-късно той занася в „Ревю дьо Пари“ един „невероятен“ текст, написан от двамата любовници, но подписан само от Жул. Доктор Верон, директор на списанието, го одобрява. „Възхитена съм заради Жул! Това доказва, че ще може да успее. Аз реших да го приобщя към моите трудове или — ако желаете — да приобщя себе си към неговите. Както и да е, той ми дава името си, защото аз не искам да излизам с моето. А пък аз ще му помагам, когато има нужда от това.“ Но тя държи „литературното сдружение“ да остане в тайна: „Така ме нареждат в Ла Шатр, та само това липсва, за да ме довършат.“ И дума не може да става за нея да пише под свое име. Свекърва й, вдовствуващата баронеса, се учудва, че Аврора живее толкова дълго време в Париж без Казимир, и я пита: „Вярно ли е, че имате намерение да издавате книги? — Да, мадам. — Не е лошо, но надявам се, че няма да поставите едно име, което нося и аз, по кориците на печатни книги? — О, разбира се, че не, мадам; такава опасност не съществува.“