След Мюсе и Паджело Жорж смята искрено, че се е излекувала от любовни увлечения. Каква наивност! Кой се е излекувал някога от страстта, докато съществува надежда и младост? Тя прилича на храбър боен кон, който се връща с радост след боя на спокойно пасище, но щом чуе отдалеко призива на тръбата, прескача преградите и препуска към оръдията. Една ненадейна връзка дори е за Жорж оправдана, ако е безкористна и продиктувана от силно чувство. Тя се среща с Мишел на 7 април; един пръстен, инкрустиран с емайл и подарен от Жорж за спомен на първите любовни дни, носи дата 9 април 1835. Нов любовник ли е всъщност той? Не, него именно „тя е обичала, откакто се е родила, в лицето на всички призраци, при които й се е струвало за миг, че го е намерила и обладала“.
И все пак, докато го слуша, запазва напълно своята свобода да разсъждава и своя франклиновски здрав смисъл. Жорж Санд смята по инстинкт, че политиката трябва да бъде любов и справедливост; за Мишел политиката има за цел властта, за средство — гилотината. Когато се завръща в Ноан, тя започва за него (като го нарича Еврар) „Шестото писмо на един пътешественик“, едновременно хвалебствено и бунтарско. Мишел да е филантроп?
„Филантропията създава милосърдни сестри. Славолюбието е друго нещо и създава други съдби. Мълчи по тоя въпрос пред мене, възвишени лицемере! Ти грешиш, приемайки като чувство за дълг суровото, гибелно нанадолнище, по което те увлича чувството за сила. Аз смятам, че не си от тия, които обръщат внимание на дълга си, а от тия, които налагат задължения на другите. Ти не обичаш хората, не се чувствуваш техен брат, защото не си равен на тях. Ти си изключение между тях, роден за крал…“
Тя иска да си остане само поет; знае, че и най-великите хора записват подвизите си на пясък, и вятърът, довял Сула, заличава спомена за Марий.
Той не я оставя на мира. Какво прави тя със силата си? Книжна любов. Нищо повече. Жорж е готова да признае, че животът й е пълен с грешки, но отдава, малко доктринално значение на тези минали прегрешения: „Всички, които ме познават отдавна, ме обичат достатъчно, осъждат ме снизходително и ми прощават злото, което съм си причинила. Моите съчинения не правят никакви заключения и не са донесли ни добро, ни зло…“ „А кога ще дойде заключението? — пита нетърпеливо той. — Ами ако умреш, преди да стигнеш до някакво заключение?“ На Жорж е приятно да се чувствува шибана от тази сила. За пръв път има работа с по-волева личност от себе си. Той я нарича: „Глупачка!“ Това е ново усещане за нея. Тя гали голямата плешива глава; би желала Мишел да остарее, да се разболее, за да може да се грижи за него. Всъщност той е болен от незадоволено честолюбие. Жорж се осмелява да му каже: „Ти намираш, че се налага да чакаш дълго осъществяването на една велика съдба! Часовете се влачат, главата оплешивява, душата изпепелява, а човешкият род не напредва…“
В края на април Мишел заминава за Париж като защитник в най-големия политически процес на годината: делото на лионските метежници. Всички водачи на републиканската партия: Мари, Гарние-Паже, Ледрю-Ролен, Карел, Карно, Пиер Леру, Барбес — са на скамейката за защитата. Жорж пожелава да отиде в Париж, за да бъде с Мишел и да присъствува на съдебните заседания. Сент Бьов, закъснял в откриването на новата любов, я предупреждава, че е опасно да види отново Мюсе: „Не предполагайте, приятелко моя, че няма да го видите, че той няма да узнае, няма да дойде… Предположете, че сте у дома си, че му отворите, че при вас няма трето лице…“ Как ли се е усмихвала тя! За Мюсе ли мисли сега? Тя се увлича постепенно от политическите страсти, не по-малко опияняващи от любовта. Заедно с Мишел в жилището на кея Малаке нахлува цялото републиканско възбуждение. „Да поставим социалния въпрос!“ — казва всяка вечер добрият наивен Плане. „Да поставим социалния въпрос!“ — повтаря младият красавец Лист, когото Мюсе е представил някога на Жорж. За да поставят „всички въпроси“, Лист кани на вечеря абат Ламне и Жорж; благоразумният Сент Бьов се пита уплашено какво ли си говорят тези „озарени свише“.