Жорж Санд до Мари д’Агу:
И така, в този момент на една миля оттук четири хиляди глупци мислят, че аз съм във власеница, на колене, в пепелта, да оплаквам греховете си като каеща се Магдалина. Събуждането ще бъде ужасно. Още на другия ден след победата си аз ще захвърля патерицата и ще обиколя в галоп целия град. Ако чуете, че съм тръгнала по пътя на разума, на обществения морал, че съм обикнала изключителните закони, Луи-Филип, всемогъщия отец, сина му Пуло-Розолен и светия му католически парламент; не се учудвайте. Аз съм способна да напиша ода за краля или сонет за господин Жакмино…
През януари 1836 „главният съдия“ в Ла Шатр изслушва свидетелите. Оплакванията са известни: случаят с плесницата в Плеси през 1824; оскърбителните разговори… Интимни връзки в съпружеския дом между Казимир и слугините Пепита, Клер… Нощни оргии.
Тъжба на Аврора Дюдеван до съда:
Поведението на господин Дюдеван стана толкова неморално и шумно, самохвалствата за безпътния му живот толкова неуместни в мое присъствие, нощната тишина така често нарушавана от врявата на развлеченията му, че животът в собствения ми дом стана непоносим… През януари 1831 година заявих на господин Дюдеван, че желая да живея отделно от него и постигнахме доброволно съгласие, след което аз се настаних в Париж… Пътувах в Италия, където господин Дюдеван ми изпращаше много прилични писма, като проявяваше пълно безразличие за отсъствието ми и почти никакво желание да се върна…
Нито дума за Сандо или за Мюсе. При все че е брат на тъжителката, Иполит Шатирон взема страната на зетя си и го насърчава да се защищава, като твърди, че целият край е на негова страна. Но Казимир е поел задължение да мълчи; не иска да загуби обещаната рента; и оставя да го осъдят задочно. Съдът в Ла Шатр поверява децата на Аврора.
Но когато тя поисква сто хиляди франка от общо придобитите доходи през време на брака, Казимир се разсърдва и противопоставя. Подтиква го Иполит: „Около тебе има хора, които могат мигновено да ти спечелят делото. Трябва само да им развържеш езика…“ Жорж се изненадва и ядосва от обрата у съпруга си. Възможността за доброволна раздяла е приключена. Тя трябва да напусне Ноан, който — до окончателното решение — принадлежи на Казимир. И се настанява в Ла Шатр у Дютей. Сега още повече й се налага да спечели общественото мнение, което в малките градчета упражнява безгласно влияние върху съдиите. Започва да се държи очарователно, както само тя умее; с децата е дете, с мъжете кокетира целомъдрено, с жените е предпазлива. Разхожда се из околността, събира насекоми, и намира възможност да се среща тайно с Мишел, на две крачки от Казимир, в усамотения павилион между парка и шосето в Ноан. На сина си пише нежни писма, изпълнени с възхвали за добродетелта. А главно работи. Нито делата, нито свадите с Мишел, нито огромната кореспонденция я отклоняват от работата, над която се труди като търпелива мравка. Около нея и двете страни се суетят, призовават свидетели. Букоаран пристига от Ним, за да даде показания.
Жорж Санд до Букоаран, 6 януари 1836:
Вие, разбира се, не сте виждали Клер, нито Пепита в обятията на господин еди-кой си, но сте убеден в истинността на тия факти; те са доказани за вас — доколкото такива неща могат да бъдат доказани — от всекидневния живот, от мнението на всички в къщи и в селото…
Казимир Дюдеван до Карон, 25 април 1836:
В моето дело с Аврора има едно обстоятелство, което — както ми казаха — много я тревожи: тя смятала, че притежавам някои нейни писма до госпожа Дорвал, които — според хорските приказки и както сам аз чух в Париж — много я излагали. Не можеш ли, чрез Дюмон или чрез когото и да е да измъкнеш с хитрост някои от тях?
Казимир се е събудил от своята летаргия и съчинява едно твърде жалко изложение, в което изброява оплакванията си. То започва така:
Август 1825: Пътуване в Пиренеите. Срещи и кореспонденция с Орелиен дьо Сез. — Октомври: Пътуване до Бордо. Залавяне на място на Аврора Дюдеван и Орелиен дьо Сез.
1827: Интимна кореспонденция между Аврора Дюдеван и Стефан Ажасон дьо Грансан. — Ноември 1827: Пътуване до Париж със Стефан Ажасон дьо Грансан под предлог за лекуване!
1829: Писмо от Аврора Дюдеван до Стефан Ажасон дьо Грансан, от когото иска отрова, под предлог че иска да се самоубие. — Април 1829: Заминаване на двамата съпрузи за Бордо с уговорка да останат там три седмици, най-много месец. Остават три месеца. Мадам Дюдеван посещава всяка сутрин господин дьо Сез, под предлог че отива да прави бани…