Ноември 1830: Пристигане на мадам Дюдеван в Париж, в дома на брата й на улица „Сена“, където, по думите на вратарката, е възмутила цялата къща с поведението си. Господин Жул Сандо.
1831: Завръщане в Ноан, където прекарва няколко дни и заминава отново за Париж с една девойка от селата, Мария Моро, която е взела за прислужница. Тази девойка е била свидетелка на остри скарвания и сбивания с Жул Сандо…
1832: Господин Гюстав Планш…
1833: Заминаване за Италия с господин Алфред дьо Мюсе. Осеммесечен престой… Скарвания и помирения…
Изложението завършва с 1835:
1835: Неприязън между двамата съпрузи. Мадам Дюдеван започва да се държи като мъж, пуши, ругае, облича се в мъжки дрехи, загубила е цялото очарование на жена… Авторка е на „Лелия“…
През май 1836 година делото се гледа отново и съдът в Ла Шатр осъжда строго неприятните обвинения на съпруга. Отчасти верни, отчасти клеветнически, те са във всеки случай неуместни, тъй като господин Дюдеван „се стреми не да прекрати съпружеското съжителство, а да го запази“. Обвиненията не оставят никаква надежда за помирение между двамата и съдът обявява, че мадам Дюдеван получава право да живее отделно от съпруга си, на когото се забранява да я безпокои и посещава; децата се оставят на майката.
Подстрекаван от своите съветници, Казимир обжалва това решение пред съда в Бурж. Там защитата може да се поеме от Мишел. Жорж Санд се премества в Бурж, за да бъде по-близо до своя любовник и адвокат. Настанява се у една своя приятелка, Елиза Туранжен, която живее с баща си Феликс Туранжен и трите си братчета в голяма къща на улица „Сен Амброаз“. В навечерието на съдебното заседание Жорж Санд написва една молитва върху ламперията на стаята си: „Велики боже! Закриляй тия, които желаят доброто, накажи тия, които желаят зло… Разруши упоритата власт на книжниците и фарисеите, покажи пътя на странника, който търси твоите светилища…“
Всички приятели от Париж, Ла Шатр и Бордо идват да помогнат. Само госпожа Морис Дюпен отбягва да се намеси, като не знае кой ще й плаща занапред издръжката. Мишел защищава безсрамно своята любовница: „Съпружеското жилище е осквернено — обръща се той към противната страна със своя приятен, дълбок глас, — и то именно от вас. Вие сте въвели там разврат и суеверие…“ Прочита развълнувано писмото дневник на Аврора до Орелиен, което доказва чистотата на неговата доверителка по време на тази първа любов. Описва парадоксалното положение на една млада жена, която — след като е донесла като зестра замък и огромно богатство — трябва да живее със скромна издръжка, докато съпругът използува нейния дом и имоти, „за да живее в разкош и безпътство“. Споменава с отвращение клеветническите обвинения на господин Дюдеван, стигнал дотам да „представя жена си като най-долна проститутка“. Хвали безукорната съпруга, принудена от този скъперник и развратник да напусне съпружеския дом. Жорж го слуша, очарователна в своята съвсем скромна бяла рокля с дантелена яка, бяла шапка и шал с цветя. Присъствуващите са поразени от красноречието на Мишел. Съдиите не могат да постигнат единодушие и отлагат делото; но на другия ден се постига доброволна спогодба. Иполит смята, че делото е неумело заведено и съветва зетя си да отстъпи по въпроса за Ноан и Соланж:
Иполит до Казимир Дюдеван, 28 юни 1836:
Не ти казвам да приемеш първото решение от Ла Шатр, а да вземеш дома Нарбон и сина си, като оставиш на Аврора Ноан, където сам чувствуваш, че не можеш да останеш. Колкото до възпитанието на Соланж, ей богу, ще трябва да се примириш с решението… Няма защо да търся далеко пример, за да ти докажа, че една лекомислена жена е била по-строга към дъщеря си, отколкото една почтена жена… Не се тревожи какви хора я възпитават сега. До година и половина те ще бъдат до един прогонени! Най-напред Дютей, Мишел, Дюверне, Фльори. Тя ще се проявява повече от всякога, но вероятно е, че като трябва да възпитава дъщеря си, ще си възвърне малко човешки чувства, ще вложи малко самолюбие да предпази Соланж от пропастта, в която е пропаднала сама…
Казимир се отказва от обжалването, а жена му, за да приключат, се съгласява да му повери възпитанието на Морис и плодоползуването на дома Нарбон. Аврора запазва Соланж и Ноан, който носи, според сметните книжа, девет хиляди и четиристотин франка доход. Колко ядове и потоци красноречие, за да се върнат към първоначалната спогодба!
IV
Красивият Дидие
Когато Мишел от Бурж защищава така блестящо Жорж Санд, красноречието му е по-скоро професионално, отколкото сърдечно. Двамата любовници не се спогаждат вече. Мишел отблъсква много скоро Жорж. Насаме е много настойчив; и я уморява. Тя едва отговаря на неговите увещания и той чувствува, че тази затворена душа си остава непристъпна светиня. Упорствува да я убеди в това, което нарича „политически необходимости“; тя ги намира престъпни или детински. Уплашила се е, като вижда, че той е повече честолюбив, отколкото искрен. И не държи никак на своите идеи; всеки нов автор ги променя; след прочитане на Монтескьо става умерен, след Оберман — отшелник. Това непостоянство, граничещо с лудост, не задоволява Жорж. Тя е мислила, че намира учител, а си е взела тиран. „Струва ми се понякога — казва му тя, — че си геният на злото: толкова ясно съзирам, студената ти жестокост и несправедливата ти тирания към мене.“ Защо не скъсва с него? Защото — колкото странно и да изглежда — този похабен, некрасив и лош човек, „неверен и ревнив деспот“, е съумял ако не да задоволи, то поне да пробуди у нея жената, която младите любовници — Сандо, Мюсе, Паджело — са смятали за „същинска Лелия“.