Жорж Санд до Мишел от Бурж, 25 март 1837:
Ние не търсехме любов, когато съдбата ни тласна един към друг. Страстта ни грабна. Нямаше нито борба, нито размисъл… Твоето желание ме пресрещна и покори. Аз се подчиних на твоята любов, без да разбирам още силата на моята, но се подчиних с опиянение, макар и да предчувствувах, че тя ще пресъхне първа, защото знаех колко дълбоки, съсредоточени, спокойни и трайни са моите чувства… Първите ти ласки аз приех разплакана… Няколко дни ти ме обичаше дотолкова, че замечта за материално и пълно обединение на нашите съдби. Определи дори срок, който наближава… Успокой се! Това обещание е записано само в сърцето ми, а то ти принадлежи. Можеш и да скъсаш този лист от книгата на живота… Когато бронята ми бе разрушена къс по къс и силата ми разбита; когато всички струни на моето същество затрептяха оголени в ръката ти, моята привързаност стана толкова силна и дълбока, че не можех да си представя друга цел в живота, освен да живея с тебе…
Тя му пише пламенни, тайнствени, шифровани писма, защото съществува една госпожа Мишел, от която трибунът много се страхува. Мишел се нарича в тия писма Марсел; Бурж — Орлеан; Ноан — Льо Шене; Морис Санд — Мари; 7 април (тяхната годишнина): Жанри. Елиза Туранжен, девойката от Бурж, която е тяхна довереница и съучастница, защото дава подслон на любовта им, е Сперанца. Понякога, за да отклони подозренията, Жорж си дава вид, че пише на жена и говори за Марсел в трето лице. Но кореспонденцията си остава чувствена, неспокойна и според обичайния стил на Жорж — задъхана от страст. Двамата любовници се обвиняват взаимно в изневяра, и двамата имат право.
Ревността на Мишел може да се разбере лесно: щом любовта й започне да замира, Санд не е жена да пропусне възможното щастие. Един много красив тридесет и една годишен швейцарец, Шарл Дидие, е неин близък едновременно с Мишел както в Париж, така и в Ноан. Спомняме си, че Ортанс Алар го бе довела в дома на кея Малаке. Роден в Женева в хугенотско семейство, ботаник, алпинист и поет, Дидие има едновременно нещо от Русо и от Бенжамен Констан. Всяка вечер прави в дневника си „интелектуална равносметка“. Романтик по душа, пламенен пуритан, той се чувствува чужд всред аристократичната буржоазия в своята родина; и пътешествува във Флоренция става любовник на Ортанс Алар, Към 1830 година пристига в Париж с петдесет франка в джеба. Неговото божество, Виктор Юго, го посреща и Дидие се приобщава към Сенакла. Написал е роман — „Подземният Рим“ — който е имал известен успех; но като прочита по това време „Лелия“, той си казва: „Чувствувам се слаб, жалък писател и незначителен художник пред това могъщество във формата и чувството“.
Когато Ортанс Алар й представя красивия почитател, Санд премерва със стиснати устни новодошлия. Дидие говори хубаво (прекалено хубаво, казва Сент Бьов), без прекъсване, с ясен глас и наведен поглед, с неопределена усмивка на устните, доста приятен със своето пренебрежение и скрита самоувереност. Фактът, че Ортанс, която разбира от мъже, е обикнала този словоохотлив женевец, заслужава внимание. Поканват го да идва по-често, той хвали скромността на Жорж, но е възмутен от нечистоплътността на Планш и прекалено свойското държане на младите провинциалисти, които се навъртат по това време в дома на кея Малаке.
Строго възпитаният Дидие е много мъжествен; обича жените и умее да им се харесва. Санд го поканва сам. Той приема играта. Дневник на Дидие: „Мадам Дюдеван е нежна, естествена; тя излъчва любов; страх ме е от връзката й с Планш, който не е подходящ за нея…“ Сент Бьов разказва на невярващия младеж „безобразията на мадам Дюдеван“, особено случката с Мериме. След това на сцената се появява Мюсе и Дидие е забравен до деня, когато в едно прекрасно утро Санд заема от него сто франка, които не са негови, „за да се разплати в склада за дърва, преди да замине за Италия“. Женевецът решава, че тези французойки са съвсем особени. Но когато се връща от Испания в края на 1835 година, още по-красив с предивременно побелелите коси, Мюсе е вече изчезнал. Жорж предлага на Дидие подкрепата си пред Бюло, парите си, всичко, каквото би пожелал.