Ричард я наблюдаваше, сигурен, че тя се опитва да спечели време. Но малката нямаше да напусне залата, преди да е подписала договора, дори ако за целта се наложеше да сграбчи ръката й и сам да води перото.
Неочаквано херцогът се ухили широко. Той й кимна и отведе дъщеря си обратно при графа.
— Девъро, дъщеря ми току-що ми обърна внимание на нещо, на което ние, мъжете, гледаме като на дреболия — обясни херцогът. — Но аз съм убеден, че това е от изключителна важност за всяка бъдеща невеста.
— За какво става дума? — сърдито попита Ричард.
Херцогът се покашля и потисна една усмивка.
— Кийли смята, че все още не сте й направили истинско предложение за женитба Тя би искала да поправите този пропуск — при това, демонстрирайки искрени чувства.
— Това е пропуск, който лесно може да се поправи. — Ричард погледна Кийли в очите. — Елате, госпожице. Да седнем пред камината.
Повеждайки я през залата, Ричард със смущение установи, че в тях са вперени стотици любопитни погледи. И в най-налудничавите си сънища не се бе виждал да се обяснява в любов на едно красиво, макар и своенравно, уелско момиче, при това пред свитата и прислужниците на херцог Лъдлоу. Но какво, по дяволите, можеше да стори? Нищо!
Ричард наблюдаваше Кийли с ъгълчето на окото си. В този момент тя, изглежда, се наслаждаваше на своя триумф. Графът реши да й достави това удоволствие. След като веднъж се закълнат във вечна вярност, той също щеше да има своите мигове на триумф.
Кийли седна в едното кресло пред камината и изкусно надипли роклята си, преди в очакване да се обърне към Ричард. Ричард коленичи и се усмихна — гледка, която накара много от дамите сред публиката да въздъхнат с нега.
Широко ухилен, той взе дланите й в своите.
— Заслужаваш да ти издърпам ушите — изфуча той през зъби.
При тази заплаха теменужено сините очи на Кийли станаха огромни. Тя едва не се разсмя от уплаха.
— Ако дръзнеш да се засмееш, ще те сложа на коляното си и ще ти хвърля един хубав пердах, какъвто заслужаваш за този цирк.
Кийли веднага се овладя.
— Госпожице Кийли, малко хора излъчват такова душевно благородство — поде Ричард на висок глас, който достигаше до най-затънтеното кътче на огромната зала. — Скъпа госпожице, ще ми окажете ли честта да станете моя съпруга и графиня?
Цялата зала избухна в гръмки аплодисменти. Сега бе ред на Кийли да се смути. Тъй като не успяваше да издаде нито звук, тя само кимна в знак на съгласие.
— Отговорете, скъпа моя — заповяда Ричард. — Всички тези хора очакват вашия отговор.
— Да — едва доловимо прошепна Кийли.
— По-силно.
— Да, ще се омъжа за вас.
Отново избухнаха аплодисменти.
Без да обръща внимание на зрителите, Ричард се изправи и предложи на Кийли ръката си. Когато момичето стана, той я дръпна в обятията си. Устните му се притиснаха към нейните и се сляха с тях в дълга, интимна целувка.
Хората на Талбот и стражите пощуряха и избухнаха в диви аплодисменти и подсвирквания с пръсти.
Когато погледна в лицето годеницата си, Ричард усети, че сърцето му е обхванато от пожар.
— Време е да подпишеш договора.
Кийли сложи подписа си върху документа и вдигна поглед към графа. Скоро щеше да бъде негова съпруга.
Ричард извади нещо от джоба си и го вдигна високо, така че всички да го видят.
— Годежният ти пръстен, скъпа моя.
При вида на бижуто дъхът на Кийли секна. Пръстенът представляваше златна халка с шест безценни камъка.
— Каква прелест! — възкликна госпожа Даун.
— Браво, Девъро! — Робърт Талбот потупа графа по рамото.
Ричард виждаше единствено Кийли.
— Всеки от тези камъни има символично значение, съкровище — обясни Ричард. — Смарагд, хризоберил, хелиотроп, аметист, топаз, цитрин.
Ричард посегна към лявата й ръка и постави пръстена на средния й пръст с думите:
— Pour tous jours.
— Какво значи това? — попита Кийли.
Мъжът погали брадичката й.
— Завинаги.
Без да се замисли, Кийли докосна бузата му. След това още повече го изненада, притискайки устни към неговите в невинна момичешка целувка.
— Ще ме изпратиш ли до вратата? — попита той.
— Вече си тръгваш?
— Съжалявам, но кралицата ме очаква — обясни той. — Трябва да тръгна веднага и ще отсъствам две седмици.
— Цели две седмици? — извика Кийли.
Ричард се усмихна.
— Благодаря, съкровище!
— За какво?
— За това невероятно разочаровано изражение. Мисълта, че ще ти липсвам, кара сърцето ми да ликува.
— Няма да ми липсваш — излъга Кийли.
— Напротив, ще ти липсвам. И ще копнееш устните ми да обсипят твоите с целувки. Ето така. — Ричард я целуна страстно и я остави да жадува за още.