Вторият бе доста по-едър и широкоплещест. Впреки вечерния хлад носеше тънко джинсово яке, отдолу само тениска и избелели джинси. Дъвчеше дъвка и се хилеше гадно като типичен негодник от онези, дето обичат да сритат някого ей така, без повод и за личен кеф.
Двамата го гледаха мръсно, както се гледа обречен.
Уили се досети кои са. Представи си как синият им шевролет малибу чака отвън да ги върне там, откъдето са дошли, след като изпълнят поръчката. Ех, защо не каза на Луис снощи, когато си спомни за тях? Сега беше вече късно.
Изправи се и вдигна оставения до него тежък гаечен ключ.
— Вече затваряме — каза той, въпреки че знаеше — тези не са дошли за ремонт на автомобил.
Приказките само отлагаха неизбежното, а двамата очевидно не бяха от търпеливите. Кой ли ги беше изпратил? Не помнеше да е обиждал или излъгал някого. Пък и никой не го мразеше до такава степен. Май че ставаше дума за предупреждение. Ще му изпочупят кокалите и ще го затрият, за да предадат нечие послание, вероятно предназначено за Луис и Ейнджъл.
Онзи с дъвката измъкна пистолет. Не го насочи в Уили, а отпусна ръка небрежно край крака си, като палецът и показалецът му бяха готови за съответните движения.
— Я пусни ключа! — обади се козята брадичка.
Уили го послуша. Инструментът издрънча на цимента.
— Не ми изглеждаш много добре — продължи онзи.
Уили се опита да разпознае акцента, но не можа. Май долавяше канадски нюанс? Пък и какво ли значение имаше?
— Снощи имах тежка вечер.
— Опасявам се, че и днес ще е така…
И преди да го е изрекъл, го удари силно. Уили беше неподготвен, ударът го намери в лицето и му счупи носа. Смъкна се на колене и хвана главата си с ръце. Чу подигравателното хихикане на другия, който вече вървеше към склада. Погледна след него и мислено се помоли: „Боже, само дано Арно не направи някоя простотия сега!“
В ръката на козята брадичка се появи пистолет.
— Човек трябва да внимава в подбора на бизнес партньори. Едно е да дружиш с педерасти, макар да не ги обичам обратните. Друго е, когато са и убийци, като мен и моя приятел. Ние обаче само убиваме. А ти се гушкаш с поръчкови килъри и педали, които спят заедно, и това е много кофти. Затова няма какво да се чудиш, че сме тук.
Сетне насочи пистолета в главата му и Уили затвори очи. Чу изстрел и потръпна, но си даде сметка, че ехото се връща откъм склада. То отвлече вниманието на убиеца и той извърна глава. Без да му мисли, Уили грабна ключа от пода и с все сила го стовари върху ръката с пистолета. Чу се хрущящ звук. Дали му счупи костта? Сетне с цяло тяло отхвърли мъжа назад към червения олдсмобил, по който работеха с Арно. Но дори и наранен, онзи беше светкавично бърз. Лявата му ръка се стрелна и попадна право в счупения нос. Болката беше непоносима и за миг механикът направо ослепя, но съумя да го ритне с десния крак. Работната обувка с метално бомбе удари нападателя в бедрото, той се олюля и се насочи към падналия пистолет. Уили се хвърли на пода и ритна оръжието встрани. В същия момент проехтя втори изстрел, някъде се счупи стъкло. Сгушен долу, Уили зърна раздробения заден прозорец на олдсмобила, а през него и бягащата към вратата брадата фигура. Тресна трети изстрел, тичащият залитна силно и се хвана за дясното рамо, но успя да се измъкне на улицата.
Застанал на вратата на склада, Арно пусна още един куршум, но онзи вече бе потънал в нощта. Ръцете на помощника трепереха, големият пистолет се тресеше. Уили знаеше, че Арно мрази оръжията и никога не е стрелял. Истинско чудо бе да уцели подвижна мишена. Двамата тръгнаха бавно към вратата на сервиза. Отвън се чу рев на форсиран двигател и скърцане на гуми.
Уили въздъхна и запита:
— Какво стана с онзи?
— Ударих го с чука — отвърна Арно и пребледнялото му лице се сви в гримаса. — Падна и пистолетът му гръмна. Ти добре ли си?
Механикът кимна. Носът го болеше зверски, но нали беше жив? И неговите ръце трепереха, гадеше му се. Протегна ръка, взе оръжието от Арно и внимателно постави предпазителя.