— Може би — съгласи се Гейбриъл. — Може би. Я кажи какво се случи снощи? Чух, че си имал посещение.
Луис не се учуди, че събеседникът му е осведомен за инцидента в жилището. След неговото обаждане веднага би могъл да запита тук и там. Но бе сигурен, че е знаел и преди това. Имаше хора, които биха го информирали незабавно. Така работеха старите системи, затова и собственото му неведение относно смъртта на Били Бой го бе смутило сериозно.
— Аматьорска работа — отвърна на въпроса Луис.
— Вярно. Макар че случилото се в сервиза е изненадващо. Изглежда ненужно и грубо изпълнено, освен ако целта е била предупреждение. Но пък тогава защо ще нападат жилището ви, и то по същото време?
— Не зная — призна Луис. — А го отразиха вестниците. Уили не харесва такава публичност. И на мен не ми допада. Ще привлече внимание.
Гейбриъл махна с ръка небрежно, отхвърляйки опасенията му.
— Вестниците не се интересуват толкова кой какви имоти притежава. Сензациите им се въртят предимно около убийствата и секса.
— Аз не говоря за репортерски интерес.
Гейбриъл се взря в прозорците, сякаш очакваше от мрака отвън да изскочат ченгета. И когато това не стана, изглеждаше разочарован. Но Луис знаеше, че при него всичко е привидна игра. Доколко се бе отдалечил от стария живот? Вече не разполагаше с елитните си убийци — Жътварите, които би могъл да насочи срещу мишена по всяко време. Но пък едва ли би се примирил с тихото пенсионерско битие. Прекалено много знаеше и винаги се е стремял да научи повече. Може би вече не изпращаше хора да вършат чуждата мръсна работа, но завинаги щеше да остане част от същия този свят.
Луис дискретно побутна вестника с пръст. В него бе завит пакет със свещите, носещи отпечатъците на ранения нападател и копия от снимките му, правени с телефона на Арно. Там бяха още и отпечатъците от пръстите на двамата убити при нападението на жилищната сграда.
— Донесох няколко неща във връзка със случилото се. Бих желал да помогнеш.
— Полицията вече не разполага ли с тези данни?
— Ти би свършил работа много по-бързо. Ако помолиш приятелите си да услужат.
— Те са от хората, които винаги искат нещо в замяна.
— Тогава значи ще им дължиш две услуги, защото имам още една молба.
— Казвай.
— Двама федерални са душили около сервиза, задавали въпроси за Лирой Франк.
— Лично аз нямам сведения за текущо разследване. Възможно е да са попаднали на случайна улика, може би са изровили нещичко. Но по принцип напоследък са се увълчили. Едно време тероризмът беше дори полезен за бизнеса. Днес нещата се усложняват постоянно: най-малкият намек за подозрително разплащане и от ФБР хукват да задават стотици въпроси. Дори и във връзка с нещо толкова чисто, колкото е ситуацията около въпросното име.
— Да, но е възможно доста хора да загазят, ако онези продължават да попадат на случайни улики и прочие.
— Убеден съм, че можем да направим нещо — обеща Гейбриъл. — Обаче последните събития изискват много по-спешни ответни мерки. Кой стои зад тях и какво да направим, че подобни неща повече да не се случват?
— Защо говориш в множествено число?
— Защото чувствам, че нося известна отговорност за твоето благополучие, макар и да е минало много време. Освен това в известен смисъл твоите проблеми са и мои. Особено ако се отнасят до нещо, което е станало по мое време. Но няма значение дали е така, или са свързани с другата ти дейност. Твоят приятел Паркър умее да си създава врагове, и то от най-опасния тип.
— Уили твърди, че Паркър изобщо не е споменаван. Ставало е дума за мои дела.
— Хубаво.
— Кое му е хубавото?
— Стеснява полето ни за дейност. Нямам информация да ти е пускана поръчка, а и ти си на мнение, че изпълнителите са били дилетанти. Всеки, който се осмели да ти изпрати убийци, ще потърси елитни професионалисти. На твое място дори бих се обидил: в случая някой си е решил, че подобни аматьори могат да се справят с ас като теб.
— О, да, ще си посипя главата с пепел. Между другото, надявам се, че си изпратил цветя на погребението на Били Бой?
Гейбриъл закима със симпатия.
— Не беше съвсем неочаквано. Заболяването му бе доста напреднало. Наложило се е радикално лечение. И някой сам си е предложил услугите.
— Убеден съм, че Били щеше да поиска и второ мнение по въпроса.
— Във всеки случай лечението е било на най-високо ниво, а финалът — бърз.