Гейбриъл се сепна, поспря, сетне продължи:
— Име от миналото, а? Само това ли изровихте?
— Досега да. Мислех си, че ще се впечатлиш. Не е ли повече, отколкото знаеше преди да се видим?
Другият премълча, дълбоко замислен. Продължиха покрай езерото. Гейбриъл прехвърляше наум различните елементи от пъзела. Луис. Артър Лийхейгън. Били Бой. Все имена от миналото. За миг почувства облекчение — ако не друго, поне не бе трудно да ги свърже.
— Познаваш ли федералните агенти Брус и Люис? — запита, след като бе направил някои заключения.
Милтън вече гледаше часовника си — явен сигнал, че бърза.
— А трябва ли?
— Надничали са в делата на общия ни приятел.
— Не съм убеден, че в дадения случай бих използвал думата „приятел“.
— Хммм. Бил е достатъчно приятел да си държи устата затворена в продължение на доста години. Бих казал, че поведението му е далеч по-приятелско от мнозина други, с които си имал работа.
Милтън не направи опит да възрази и Гейбриъл разбра, че е спечелил точка.
— В какво точно са надничали?
— В имуществените му инвестиции.
Милтън измъкна от джоба облечената си в ръкавица ръка и я размаха презрително.
— Мамка му, това са дивотиите, дето влязоха в сила след терористичните актове на 11 септември 2001 г.!
Гейбриъл бе удивен. Не бе чувал Милтън да ругае и смяташе, че изобщо няма склонност към подобни емоции.
— Имаме инструкция да работим по документи, свързани с необичайни бизнес инвестиции, с финансови операции, най-вече трансакции със съмнителен характер, с имуществени и транспортни холдинги, където има нещо подозрително. Майката ни се разгонва от тях — на всички служби.
— Но той не е терорист.
— Повечето не са такива, обаче при разследванията често излиза информация, която все води нанякъде. Надушили са нещо въпросните двама, събудило е любопитството им и са тръгнали по него.
— Само че са прекалено любопитни. Изглежда, знаят за миналото му.
— А, че то да не е държавна тайна.
— Част от него е точно такава — възрази Гейбриъл.
Спряха и двамата, изгледаха се, присвили очи срещу яркото слънце. Дишаха един срещу друг, от устите им бълваше пара.
— Репутацията му е лоша — въздъхна Милтън. — Движи се с кофти хора, а като се има предвид и собствената му природа, не мога дори да кажа кой е по-калпав — той или приятелчетата му.
— Предполагам, че говориш за частния детектив.
— Паркър, да. Вече не е частен детектив. Отнели са му правоспособността.
— Може би си е намерил по-кротко занимание.
— Съмнявам се. На него белята му е занаят. Където и да отиде, тутакси започват неприятностите.
— Наистина Луис е привързан към него.
— Привързан, казваш? При това толкова много, че по негова поръчка убива. И ако е привлякъл нечие внимание, значи сам си е виновен. Чудно е защо ФБР се сеща за него чак сега.
— Виж — поклати глава Гейбриъл, — много неща се знаят за него, но и много други не са известни. Убеден съм, че ти лично би предпочел ситуацията да не се променя.
— Надявам се, че това не е заплаха?
Старият мъж протегна ръка и приятелски го потупа по ръкава на лодена.
— Познаваш ме достатъчно добре, затова не говори така — рече той. — Искам да кажа само едно: всяко разследване ще доведе до преграда — издигната от теб и колегите. Обаче и този вид пречки не са непреодолими… тоест точните въпроси, зададени на точните места в удобен момент, биха извадили на бял свят информация, което ще е неудобна и за двете страни.
— Винаги можем да се отървем от него — заяви Милтън с усмивка, която накара Гейбриъл да се смръщи.
— Ако сте искали, отдавна да сте го направили — възрази той. — А може би и мен бихте отстранили, а?
Милтън не отговори, а отново закрачи напред. Другият се задържа за миг на място, сетне го настигна.
— Бихме, но със съжаление — рече първият през рамо.
— Е, това е почти успокоително.
Какво искаш от мен? — запита след малко Милтън.
— Разкарай копоите.
— Лесно е да се каже. Смяташ ли, че във ФБР обичат други институции да се бъркат в работата им и да определят приоритетите?
— Аз пък си мислех, че всички вие работите в името на една и съща кауза.
— Всеки работи за своята кауза. Няма значение, ще поговоря с едни хора и ще видя какво може да се направи.
— Ще ти бъда много благодарен. В крайна сметка ще предпазиш ценен ресурс и агент.