— Ценен в миналото — поправи го Милтън. — Освен, разбира се, ако отново излезе на пазара, готов да приеме поръчка.
— За съжаление избрал си е по-друг път.
— Жалко. Беше много добър. Направо елитен.
— А, тъкмо ми напомняш да попитам… — улучи сгодния миг Гейбриъл, — … какво можеш да ми кажеш за Блис?
— Блис си? — замисли се Милтън. — Мисля, че с него загубихме контакт още преди години. При това никога не е бил сред предпочитаните от мен лично. Намирах го за отблъскващ. Изобщо не ми е липсвал.
— Да, но го използвахте.
— Няколко пъти, и то чрез теб. Винаги ми е било напрегнато с него. После научих, че с твоя „приятел“ сте решили да прекратите кариерата му.
— Да, но успяхме само отчасти.
— Отчасти ли? Ами да — трябвало е да сложите повече експлозив.
— Искахме да отстраним само него, а не други хора, случайно попаднали на същото място.
— В някои кръгове такава хуманност минава за слабост.
— Именно затова навремето вложих предостатъчно средства и енергия, за да намаля броя на тези кръгове. Мисля, че и ти работеше в същото направление.
Милтън кимна скромно в знак на съгласие.
— Въпреки всичко има признаци, че Блис е в играта отново.
— Хайде бе! — Милтън се сепна и изгледа Гейбриъл право в очите. — Интересно защо ли?
Гейбриъл умееше да чете лица и изражения, гласовия тон на събеседника, жестовете на ръцете. Отдавна се бе научил да отсейва фалша в думите и да намира фините нюанси, които ръководят лъжата. И сега, докато слушаше и гледаше Милтън, си помисли, че той знае по въпроса много повече, отколкото показва.
— Надявам се, ако чуеш нещо, да се обадиш.
— Може би — отвърна Милтън.
Гейбриъл протегна ръка, двамата се сбогуваха. При ръкостискането в ръкава на Милтъновата връхна дреха бе мушнат сгънат на две лист хартия.
— Малък израз на искрена благодарност. Информация за един контейнер… на едно място. Със сигурност ще заинтересува твоята служба.
Милтън благодари с кимване, а на глас каза:
— Видиш ли отлъчената овца, предай поздрави от мен.
— Непременно. Ще се зарадва, винаги е бил привързан към теб.
Другият направи гримаса.
— Хей, не харесвам такива майтапи. Ама никак — сопна се той.
Гейбриъл се свърза с Луис по-късно същата вечер и този път чрез съответните служби за телефонни услуги. Срещнаха се за няколко минути в такси на път за Бродуей и използваха времето, докато шофьорът говореше по телефона.
— Позвъни ми един господин — каза Гейбриъл. — Работел за Никълъс Хойл.
— Хойл? Милионерът ли?
— Същият. Милионерът отшелник.
— И какво каза?
— Хойл искал да се срещнете. Твърдял, че има полезна за теб информация. Във връзка със събитията от последните дни.
— На неутрална територия?
— О, не. Хойл не напуска баровската си мансарда — поклати глава Гейбриъл и се помести на седалката. — Знаеш, че е доста ексцентричен. Ти ще го посетиш.
— Тези неща не стават така — възрази Луис.
— Но той се свързва с теб чрез мен. И си дава сметка за евентуалните последствия, ако не спазва правилата. Така стават нещата.
— Възможно е той да е изпратил онези типове. За да ме накарат да се покажа на светло.
— Ако това е била целта му, просто щеше да наеме много по-читави хора и да си свърши работата. Във всеки случай няма причини Хойл да действа против теб. Поне аз не зная да има такива. Освен ако не си го ядосал с нещо напоследък — и Гейбриъл изгледа Луис изпитателно.
— Едва ли.
— Добре тогава. Убеден съм, че с приятеля ти от Мейн не бихте се издънили, в каквото и да е. Шансът за оцеляване е по-висок при рака, отколкото при вас. Имайки предвид това, предполагам, че Хойл ще излезе с взаимноизгодно предложение. Изборът си е ваш, аз само осъществявам връзката.
— На мое място ти как би постъпил?
— Бих отишъл на срещата. Засега нямаме нова информация за онези хора и кой е стоял зад тях.
Гейбриъл стрелна Луис с очи. Лъжата бе минала. Хубаво. Сега ще изчака да чуе от него какво иска Хойл. Междувременно бе пуснал запитване на няколко места относно Артър Лийхейгън. Все още не бе готов да сподели казаното от Милтън. Във всеки свой ход Гейбриъл вземаше най-напред стриктни мерки за собствената си сигурност, сетне правеше каквото и да е друго. Имаше ли сериозен риск лично за него, той спокойно би пожертвал Луис въпреки всичките си симпатии.