— Аз съм Никълъс Хойл. Добре сте дошли, господа, наистина сте добре дошли.
Сетне се приближи до Луис и с видимо удоволствие заговори за колекцията си.
— Единайсети или десети век преди Христа — поясни той и поднесе брадвата към гостенина, за да я разгледа по-добре. — Същият тип е бил много употребяван в Пашу в рамките на династия Източна Джоу в Китай, но моят експонат е намерен в провинция Шанси.
Хойл върна предмета на мястото му и се спря пред следващата лавица.
— Това тук е още по-интересно — каза той и внимателно свали от нея закривен ханджар. — Късна Шан, тринайсети–дванайсети век преди Христа. Забележете, в дръжката е вградено дрънкало — обясни милионерът и разклати оръжието, което зловещо издрънча. — Не върши работа за безшумно убиване, нали?
Следващият експонат, пред който домакинът се спря, бе грубо изсечена каменна брадва, положена върху широка подставка.
— По възраст това е най-старата ми находка — обясни той. — От неолита, намерена е в района на река Ляо в Североизточен Китай. На три хиляди години е, възможно дори и на четири или повече. Ето, вземете.
И подаде брадвата на Луис. Ейнджъл видя как Симиън замръзна на място в готовност за действие. Оръжието имаше смъртоносен вид дори и на тази преклонна възраст. Изработката бе възгруба, но говореше за определени умения — горната част на главата бе издялана във формата на орел.
— Носи религиозен характер — заяви Хойл. — Смята се, че първият вестител на Небесния владетел е птица. Според някои източници орлите са предавали посланията свише на човеците. В дадения случай можем да предположим, че става дума за смъртта на неприятел.
— Наистина удивителна колекция — коментира Луис, връщайки брадвата на домакина.
— Колекционирам още от детска възраст — продължи милионерът. — Започнах с оловни куршуми от времето на Гражданската война. Събирал съм ги по полесраженията в планините край Кенъсоу в Джорджия. Баща ми беше голям ентусиаст на тема Гражданската война, водил ни е по всичките й исторически бойни полета. Майка ми не си падаше по тези екскурзии, аз обаче бях много запален. Дори се научих да правя смес от пчелен восък и лой — същата, каквато войниците са използвали по онова време, за да протриват цевите на пушките след стрелба. Иначе…
— Иначе се наслагват остатъци от черния барут и куршумите засядат — довърши вместо него Луис. — Познавам проблема. И аз съм събирал същите куршуми.
— Кога е било това? — запита Хайл.
— Няма значение — отвърна Луис. — Преди много време.
— О, да — смути се домакинът, досещайки се, че престъпва правилата, като задава въпроси за миналото му.
И за да прикрие неудобството, поведе гостите към красива ниска масичка от червено дърво, заобиколена с кресла и меки канапета. Луис и Хойл седнаха на кресла, Ейнджъл се настани на канапето срещу тях. Домакинът предложи алкохол, двамата отказаха. Тогава сервираха зелен чай и японски бонбони с аромат на лимон и хрян. Те полепнаха по зъбите на Ейнджъл, но вкусът не бе неприятен, а просто особен.
— Моля да ме извините, че не се ръкувах — започна милионерът. — Както виждате, нося ръкавици. Но дори и с тях пак внимавам извънредно много. Човешката ръка е своето рода гостоприемник на бактерии, а те менят състава си постоянно. Образно казано, това е същинска клоака, генерираща микроби и бацили. За съжаление имунната ми система не е вече такава, както преди години. Имам проблеми още по рождение, но напоследък балансът й се наруши повече и не смея да излизам извън тези стени. Въпреки това здравето ми е в добро състояние, обаче се налагат предпазни мерки. Особено когато имам посетители. Моля ви, не се обиждайте.
Двамата свиха рамене — не бяха обидени. Луис премълча, Ейнджъл се пораздвижи и усмихнато се взря в ръцете си. Изглеждаха чисти, а сравнението с клоака бе смущаващо. Реши да отпие от чая. Не му се хареса особено. Какво ли би станало, ако вземе да си измие ръцете с него? В същия миг домакинът заговори отново.
— Научих, че сте имали затруднения напоследък — рече той, обръщайки се само към Луис.
Това не подразни Ейнджъл, беше свикнал на подобно отношение. В случай на проблем то му даваше редица преимущества над онези, които го подценяваха, както сега Симиън и Хойл.
— Отлично сте информиран — каза Луис.
— Такава ми е работата. Оказа се, че в създалата се ситуация моите и вашите интереси съвпадат. Зная кой и защо е изпратил онези хора в жилището ви и в сервиза в Куинс. Имам и друга информация, при това важна. Ако не вземете нужните мерки, положението вероятно ще се влоши, и то сериозно.