Луис изчакваше и не реагира.
— През 1983 г. е убит човек на име Лутър Бъргър. Застрелян е в тила от упор в момента, когато излизал от делова среща в Сан Антонио. За изпълнението сте получили петдесет хиляди долара. По онова време сумата беше много добра, въпреки че сте я поделили с човека на волана, осигурил изтеглянето. Не сте питали каква е причината за поръчката, защото такъв е редът при поръчковите убийства.
Хойл направи пауза и продължи:
— За съжаление обаче истинското име на убития не е Лутър Бъргър, а Джон Лийхейгън, понякога наричан Джони Лий. Баща му се казва Артър Лийхейгън. Преживял е много тежко убийството на големия си син и години наред търси информация за извършителя. През последните месеци изважда късмет и значително напредва в частното си разследване. Най-напред открива името на човека, който ви е наел посредством Гейбриъл. Той се казва Балънтайн и вие лично не се познавате с него. Преди седмица Балънтайн е бил отведен някъде в имота на Лийхейгън и убит, а останките му — захвърлени за храна на свинете в една от тамошните ферми. Лийхейгън успява да установи и вашата самоличност, както и тази на шофьора, работил с вас. Мисля, че са го наричали Били Бой. И той е убит неотдавна. Наръгали са го в тоалетната на бар, но може би вие знаете по въпроса повече от мен.
Хойл изчака Луис да каже нещо, но той продължаваше да мълчи.
— Хората, нападнали дома ви и гаража в Куинс, са изпратени от Лийхейгън. Ще ги последват други. Не се съмнявам, че сте в състояние да се справите с повечето от тях. Но както става при терористите, рано или късно някой от тях ще сполучи. А вие постоянно ще бъдете в напрежение, ще ви е нужен и много късмет. Давам си сметка и за друго: че не желаете да привличате внимание нито към себе си, нито към своите бизнес операции. Следователно наложително е да действате максимално бързо, за да изпреварите събитията.
— Бихте ли ми казали откъде знаете всичко това?
— Зная, защото между мен и Лийхейгън се води война — отвърна милионерът. — Поставил съм си за цел да научавам колкото може повече за действията му.
— Да предположим, че всичко казано дотук е вярно. Каква е причината да го споделяте именно с нас?
— Мисля, че бях ясен още в началото, когато говорих за общи интереси. Враждата между мен и Лийхейгън датира много отдавна. Израснахме заедно в сравнителна близост, само че животът ни поведе в различни посоки. Въпреки това сме се сблъсквали често — по една или друга причина, — и то жестоко. Моето желание е да го надживея. Бих искал мерките в тази насока да започнат колкото се може по-скоро.
— Изглежда, враждата ви е доста сериозна — подхвърли Луис.
Хойл кимна на Симиън, който постави на масата портативен DVD плейър и натисна бутона за възпроизвеждане. По екрана заиграха сиви ивици, започна филм. Образът беше на снежинки.
— Това пристигна в колетна пратка преди два месеца — обади се милионерът.
Не гледаше в екрана, а към отблясъците на стената край басейна отсреща.
След малко качеството се подобри леко. Сега се виждаше красива русокоса жена на двайсетина или малко повече години. Вероятно бе мъртва, лицето и косата й бяха окаляни, самата тя лежеше гола по гръб, но по-голямата част от тялото й бе закрито от едрите глави на свине, които разкъсваха плътта й. Ейнджъл извърна очи. Симиън натисна бутона „пауза“ и образът замръзна.
— Коя е тя?
— Дъщеря ми Лорета — отвърна Хойл. — Виждаше се с малкия син на Лийхейгън — живия. И го правеше нарочно, за да ми отмъщава. Твърдеше, че съм й съсипал живота. Да спи със сина на човека, когото презирам най-много, бе за нея достойно отмъщение. Само че подцени качествата на семейство Лийхейгън, склонността им към насилие и жаждата за възмездие.
— Каква е пряката причина? — запита Луис тихо.
Хойл отмести очи, изглежда, не му беше удобно да каже истината.
— Няма значение — въздъхна той и тонът подсказваше, че поводът трябва да е бил достоен за реакцията.
— Защо не се обърнахте към полицията?
— Нямам никакво доказателство, че това е дело на Лийхейгън. В себе си зная, че колетчето е изпратено от него. Сигурен съм, чувствам го. Но дори и да убедя полицията, че той е отговорен за смъртта на Лорета, повече от убеден съм, че резултати няма да има. От дъщеря ми едва ли е останало нещо, дори да предположим, че намерят въпросната свинеферма. На второ място идват взаимоотношенията с Лийхейгън. И двамата носим вина за различни неща, при това войната е напреднала дотам, че връщане назад няма.