— Хей, ама ти си много дребнава душица!
— Хайде, хайде, баровец, карай колата и мълчи.
Ейнджъл се взря в бягащия отвън градски пейзаж, но този път не виждаше нищо.
9
Беше сам в работилницата. Работният тезгях беше отрупан с десетки свързани с професията му инструменти. Сред тях бяха елитна електроника за сондаж на заключващи устройства, електронни клавиатурни ключалки, техника за пробив на алармени инсталации, дистанционни радио ключове, саморъчно направен четец на пръстови отпечатъци. Само компонентите за четеца струваха около две хиляди долара. Ейнджъл обичаше да е в крак с електронните новости в занаята.
Някои от тях бяха предназначени за битова употреба. Опитът обаче показваше, че хората не бързат да внедряват в дома си най-новата дума на техниката. При това повечето майстори ключари не бяха запознати с нея. Мнозина сред тях нямаха доверие в новите продукти като например безключовите системи за достъп. Подозираха, че ще се развалят по-лесно или ще са по-податливи на корупционните практики. Обаче в електронните конфигурации движещите се части са много малко или изобщо липсват и веднъж инсталирани, те са много по-трудни за преодоляване отколкото традиционните механични еквиваленти. Да отвори обикновена секретна брава с помощта на отвертка и просто шило бе детска игра за човек като Ейнджъл. Биометричният четец обаче беше съвсем друго нещо.
Обикновено се забавляваше чудесно, съзерцавайки някое саморъчно разглобено устройство. Чувстваше се като анатом, получил рядката възможност да изследва вътрешните органи на изключително интересен екземпляр. Този път обаче мислите му се рееха другаде. Нападението на дома им бе опънало нервите му до крайна степен, а срещата с Хойл едва ли бе допринесла с някакво успокоение. Веднага след инцидента обсъдиха с Луис възможностите да се скрият някъде за известно време, но сетне се отказаха от тази идея. Първият проблем бе госпожа Бондарчук: тя категорично би отхвърлила молбата им да се мести, оправдавайки се с кучетата. Тя имаше и други аргументи: често се хвалеше с дядо си — белогвардейски офицер, отказал да бяга от болшевиките в Русия. Той бе загинал в сражение с червените, а баща й пък бе убит при Сталинград в кръвопролитните боеве срещу нацистите. И двамата не бяха отстъпили пред опасностите, нямаше да се огъне и тя. Не я плашеше фактът, че проявявайки такава доблест, и двамата бяха загубили живота си.
Луис не вярваше да има втори опит за проникване в апартамента. Противникът бе загубил общо трима души и сигурно ще преосмисли стратегията си. По този начин печелеха малко време. По-добре бе да го използват у дома — там разполагаха с много повече преимущества и възможности, отколкото в някое набързо подготвено скривалище или уязвим в различни отношения хотел. Ейнджъл се бе съгласил, но поведението на партньора му сериозно го тревожеше.
Иска му се убийците да се върнат — мислеше си той. — И смъртоносната схватка да продължи. Това му харесва.
Не би признал пред когото и да е, че понякога Луис го плаши. Дори и на самия него не би го казал директно, но си даваше сметка, че партньорът му сигурно и сам се досеща. Не се притесняваше, че би могъл да предизвика гнева му. Луис често беше язвителен, езикът му болезнено остър, но тлеещата в него бруталност никога не би се насочила към най-близкия му човек. Всъщност най-много го стряскаше вътрешната необходимост на Луис от насилие. Тя подхранваше самото му съществуване и Ейнджъл просто недоумяваше на какво се дължи това. Вярно, знаеше много за миналото му, но може би не всичко: сигурно имаше неща, които оставаха скрити. Също както и Ейнджъл не бе споделил с него абсолютно всичко за себе си.
Случилото се през ранните години на Луис обаче не бе достатъчно обяснение как момчето се бе превърнало в днешния мъж. Или по-скоро Ейнджъл не можеше да го разбере. В лицето на Дебър Луис бе разпознал майчиния убиец и усетил заплахата за себе си и за жените от семейството. Тогава започнал да крои хладнокръвен план за отмъщение и премахване на опасността. С острия си нюх Дебър си е давал сметка какво би могло да се върти в главата на иначе спокойния на външен вид хлапак. И напълно интуитивно е допуснал, че Луис ще го нападне открито, както постъпват буйните младежи — с нож или евтин пистолет. При това сигурно ще иска да се наслаждава на последните му мигове.
Но момчето се оказа съвсем различно. Още от най-ранно детство в него имаше нещо недосегаемо, неведомо и свръхинтелигентно. Сякаш в младото тяло се бе вселила стара душа. Дебър бе лукав и жесток, а Луис — умен и безстрастен. Дебър бе очаквал удар с нож в корема или изстрел от упор. Но смъртта го изненада и завари неподготвен. Дойде във вид на евтина тенекиена свирка, към която той бе неестествено привързан. Бе я поднесъл към устата си онази фатална сутрин, учуден, че не издава обичайния пронизителен писък, с който командваше семейството и работниците. В следващия миг взривът отнесе лицето и част от черепа му.