Бъдещият шеф бе той — Майкъл Лийхейгън. Нямаше нищо против да почака още малко, при това бе напълно верен на стария семеен властелин.
11
Не се обадиха на Хойл, за да предупредят, че пристигат. Появиха се във фоайето късно вечерта и настояха дежурният охранител да уведоми Симиън, че г-н Хойл има посетители. Дежурният не изглеждаше разтревожен от неподходящия час на визитата. Ейнджъл си помисли, че при ексцентричния начин на живот на милионера бодигардовете са свикнали с влизането и излизането на външни хора по всяко време на денонощието.
— За кого да предам? — попита охранителят.
Луис не отговори, а застана пред най-близката камера така, че лицето му да се вижда достатъчно добре.
— Горе ще разберат — обади се Ейнджъл.
Дежурният каза нещо в телефонната слушалка. Минаха няколко минути. Междувременно във фоайето се появи привлекателна жена в предизвикателно тясна пола и бяла блузка и изгледа Луис продължително. Последният помръдна почти незабележимо. Но жестът не убегна на Ейнджъл.
— Видях те — укори го той.
— Нищо не си видял.
— Напротив. Веднага обърнахме нагласата, нали?
Вратата на директния асансьор се отвори и бодигардът безмълвно кимна към него. Двамата влязоха в кабината.
— Всеки обича да бъде харесван — подхвърли Луис.
— Аз пък си мисля, че си със сбъркана сексуалност.
— Защо? — вдигна рамене Луис. — Имам очи, разпознавам хубавото. И онази дама също.
— Аха — сопна се Ейнджъл. — И това ако не е разюзданост, здраве му кажи!
— Напротив — бреме е — възрази Луис и вратата се затвори.
Във фоайето на пентхауса ги чакаше Симиън в черни панталони и тъмна риза с дълги ръкави. Този път оръжието му се виждаше — „Смит & Уесън“ 5906 в ниско изрязан подковообразен кобур на колана.
— Хубава вещ. По поръчка, а? — подхвърли Луис.
— Само някои дребни модификации — скромно отвърна Симиън и в същия миг светкавично измъкна пистолета, поднасяйки го към тях.
Виждаше се, че са изгладени обичайно острите ръбове при мерника и мушката, на петлето, лостчето на пачката и спусъчната рама.
Демонстрацията бе излишна и изненадващо суетен акт от страна на професионалист като Симиън. Но може би това бе неговият начин на предупреждение: идваха без предизвестие и доста късно. Сигурно не одобряваше подобно поведение.
Бодигардът прибра оръжието и ги поведе. Минаха по същия път, озоваха се в залата с басейна. Този път играта на светлини по стените изглеждаше по-различно — беше разкъсана и неритмична. Чуха и плясъка на водата — някой плуваше там. Оказа се Хойл, който опитваше бътерфлай.
— Често ли плува? — попита Ейнджъл.
— Сутрин и вечер — отвърна Симиън.
— Друг може ли да влиза в басейна?
— Не.
— Май не е от онези, дето обичат да споделят?
— Напротив. Ето например с вас споделя информация.
— Аха — разочаровано кимна Ейнджъл и се върна при Луис, който вече седеше в креслото до масичката, където бяха разговаряли миналия път.
Симиън застана встрани така, че да ги вижда, а и те него.
— Защо работите на това място? — подхвърли Луис след малко. — Тук кажи–речи няма нужда от специалните ви умения. По цял ден висите с човек, който дори не излиза навън.
— Заплащането е добро.
— Само затова ли?
— Вие вършили ли сте подобна работа?
— Не.
— Значи не разбирате причините. Доброто заплащане може да изкупва минали грехове.
— Сигурно говорим за много грехове… Той голям грешник ли е?
— Може би. Но не сме ли грешници и всички ние?
— Може и така да се каже. Обаче вашите умения така си ръждясват тук ненужни.
— Тц, тренирам.
— Не е същото.
Ейнджъл усети, че Симиън се напрегна.
— Намеквате, че ще имам нужда от тях ли?
— Просто казвам, че трябва да се поддържа форма. Ще дойде миг, ще ви потрябват спешно, а пък няма да са си на мястото.
— Човек никога не знае кога и дали, така ли?
— Ами да, не знае.
Ейнджъл притвори очи и въздъхна. В това време се появи Хойл. Беше в бял халат и чехли, бършеше косата си с хавлиена кърпа. И пак носеше същите ръкавици.
— Радвам се, че се виждаме отново. Би ми се искало и обстоятелствата да бяха по-весели, но… как е вашият… — тук домакинът направи пауза, търсейки точна дума за Гейбриъл, — приятел?