— Не — отвърна Луис и за двамата.
— Опасно е за човешкото здраве. Миньорите са изложени на силно вреден за белите дробове прах — тремолитови ахамфиболни форми на азбестови влакна. Повечето фирми, които се занимават с този бизнес, включително и Лийхейгън, знаят, че талкът съдържа азбест. Обаче най-често не предупреждават работниците си за опасните заболявания, причинени от азбеста. Говоря за белодробни страдания, силикоза най-вече, и случаи на месотелиома — рядка форма на рак. За съжаление в Уинслоу са заболели и много хора, включително деца, които не са пряко свързани с работата в мините. Семейството обаче отричало, че индустриалният талк съдържа азбест и е рисков фактор при някои белодробни и ракови заболявания. А талкът се използва и при производството на детски моливи, пастели, креда. Нали знаете какво правят децата с моливчетата си? Често ги лапат, лижат, дъвчат…
— Прощавайте, без да ви обиждам… каква е връзката тук с обсъждания бизнес? — не се стърпя Луис, леко подразнен от дългата лекция.
— Исках да ви разкажа как Лийхейгън обезлюди Уинслоу. Предлагал е и обезщетения на някои семейства, но срещу документ, който лишава от правото тях и наследниците им да го преследват в бъдеще по съдебен път. Просто ги е прецаквал, и то здравата. Това става някъде около 1980 г. и сумите, които те са получили, са нищожни в сравнение с онова, което би им дал един съд. Допускам, че повечето от тях дори не са и разбрали каква е причината за болестта им. А мнозина са били вече мъртви, когато по много други места започнаха съдебни дела по същия повод. Ето, такъв човек е Лийхейгън. Мисля, че можете да си направите съответните заключения. Донякъде е ирония на съдбата, че същите мини, които го обогатиха неимоверно, са може би причина за сегашните му страдания. Струва ми се, че те предизвикаха и кончината на съпругата му. Сега и той умира бавно.
При споменаването на думата съпруга домакинът примигна леко. Направи кратка пауза и взе друга карта, показваща в едър мащаб руслото на река.
— След като унищожи града, подаде молба да пренасочи руслото на местна река на име Рубо. Аргументира се с мъгляви екологически съображения, а на практика си създаде почти непроходима граница от предостатъчно широк крепостен ров. Над него минават само два пътя. Зад голямата къща пък се намира езерото Фолън Лейк. То е оградено със скали и специално опънати мрежи с ток и други приспособления и е също непроходимо. Единственият начин да влезеш на негова територия е през двата моста над реката.
Милионерът показа всичко това на картата, проследявайки с пръст двете шосета, които се събираха в едно. Преди съединението ги пресичаха два вътрешни пътя, успоредни на източния бряг на езерото.
— На мостовете има ли охрана? Или се наблюдават?
— Не постоянно, но наоколо са къщи на негови наематели — хора, които отглеждаха говедата, и други, заемащи различни длъжности в големия имот. Само две къщи там не са негови, но със собствениците е постигнал споразумение да не се бъркат в работите му, а той ги е оставил на мира. Къщите са предимно около северното шосе. Южното е много по-слабо натоварено. И по двата пътя може да се стигне близо до дома му, но южният е по-безопасен. А в случай, че усетят нещо, ще блокират мостовете и ще стане трудно за изтегляне.
— С колко мъже разполага?
— Предполагам, че с около дузина, които се движат по цялата територия на имота. Снабдени са с висококачествена комуникационна техника, гарантирана против подслушване. Някои са бивши затворници, други просто местни негодници.
— Само предполагате? — подхвърли Ейнджъл.
— Ами да. Лийхейгън е отшелник като мен. Всичко, което зная за сегашната ситуация около него, е купено скъпо и прескъпо. При това не е много.