Хойл прехвърли снимките и отдели една.
— Ето го неговия син и наследник Майкъл.
Човекът на фотографията бе на около четирийсет години; приличаше на баща си и най-вече в очите, беше възпълен, но далеч не като него. Носеше джинси и шарена риза, държеше ловна карабина. В краката му лежеше едър елен, главата му положена на пън и обърната към обектива. Луис си представи Джони Лий — човека, когото бе убил в Сан Антонио. Доколкото си спомняше, той приличаше повече на стария Лийхейгън.
— Тази снимка е съвсем нова — продължи Хойл. — Синът се грижи за бащиния бизнес и на практика е връзката на семейството с външния свят. На фона на баща си изглежда истински бонвиван, обаче сравним ли го с нормалния начин на живот, и той е почти отшелник. Няколко пъти годишно се показва тук и там, иначе хората отвън идват при него.
— Както се е случило с вашата дъщеря — обади се Луис.
— Именно — кимна Хойл. — Затова искам да ликвидирате и Майкъл. Ще заплатя отделно и за него.
Луис се изправи в стола. Ейнджъл мълчеше.
— Изобщо не съм претендирал, че задачата ще е лека — продължи милионерът. — Ако можех да се оправя с този проблем със собствени ресурси, изобщо нямаше да ви търся. В същото време ми се струва, че в ликвидирането на Лийхейгън интересите ни се покриват. Още, че и вие вероятно ще успеете, докато други биха се провалили.
— Това тук всичко ли е, с което разполагате? — кимна към папката Луис.
— Да, всичко, което може да се окаже полезно.
— Все още не сте ни информирали как започна враждата ви с Лийхейгън — обади се Ейнджъл.
— Открадна жена ми. Или по-точно жената, която щеше да стане моя съпруга. Просто я отмъкна и тя затова умря. Работила на мината му като чиновничка, представете си. Лийхейгън смятал, че не е лошо сама да си изкарва прехраната.
— Значи всичко е заради жена? — запита Ейнджъл.
— Вижте, съперници сме в много отношения. Изпреварвал съм го в множество дела. Бил съм по-добрият. И в целия този двубой жената, която обичах, се отчужди. Сетне избяга при Лийхейгън, за да си отмъсти. Трябва да призная, че той невинаги изглеждаше така отблъскващ. А и боледуваше много години, преди да се появи ракът. Сетне напълня, но причина за това са лекарствата.
— Значи жена ви отиде при Лийхейгън…
— И той я умори — довърши Хойл. — За да отмъстя, активизирах усилията си да го съсипя. Давах бизнес информация на съперниците му, включително и на разни престъпници. Той отговаряше на ударите. Аз нанасях нови. И сега сме в ситуацията, която вече познавате — всеки се е затворил в своя крепост, всеки мрази другия с цялото си същество. Желая всичко това да свърши. Не искам да живее повече, макар и да е болен и слаб. И затова ви правя следното предложение: плащам петстотин хиляди долара, ако го убиете. Давам бонус от 250 000 да убиете и сина. В жест на доверие предплащам 250 000 за бащата и 100 000 за сина. Остатъка получавате след приключване на задачата.
Хойл прибра снимките и картите в папката и я побутна към Луис. След кратко колебание той я взе.
Телефонният звън събуди Майкъл Лийхейгън от дълбок сън. Той разтри кървясали очи, стана трудно и с мъка пое към съседната стая. Гласът му бе дрезгав, когато вдигна слушалката.
— Ало?
— Съзнавате ли какво сте направили?
Майкъл разпозна гласа незабавно. Все едно го обля хладен душ и го разбуди окончателно.
— Какво, какво? — заекна той.
— Кой ви даде право да изпращате убийци на Стария?
В гласа на Блис звучеше ледено спокойствие. Майкъл се стъписа, но се и ядоса.
— Какво право? Тук решавам сам, заповеди не приемам от никого! Името научих от Балънтайн — той е уредил убийството на брат ми, бил е на среща с Луис. Последният ще направи връзката и със сигурност ще цъфне тук.
— Да. Може би. Само че тези неща не се уреждат по този начин — каза Блис и сега в тона му сякаш прозвуча укор, като че не бе очаквал подобно развитие на нещата. — Трябваше първо да говорите с мен.
— Без да се обиждате, не сте от най-контактните.
— Значи е трябвало да изчакате аз да ви се обадя! — този път вече гневът в гласа на Блис беше смразяващ.
— Съжалявам — възрази Майкъл противно на волята си. — Не смятах, че ще има проблем.
— Добре — човекът отсреща пое дъх дълбоко, опитвайки се да укроти гнева си. — Нямало е как да знаете. Но сега може да се наложи да се готвите за ответен удар, ако в някои среди свържат поръчката с вас. Няма да им хареса, ама хич.