— Шефе, ония дойдоха.
Седмица преди това събитие в центъра на „Биг Ърл Клийнинг & Дрейн Сървисиз Инкорпорейтид“ на „Ностранд Авеню“ пристигна човек. Но вместо да влезе през централния вход и покритото със светли килими фоайе, където ухаеше на скъпи аромати, той заобиколи офисите. Избра си сервизна врата, водеща към инсталациите за поддръжка на сградата и обработка на боклука.
Там смърдеше отвратително.
Мъжът се вмъкна в гаража, пресече паркинга и се покачи по стълбище, което го отведе до остъклена стаичка. В нея имаше бюро, няколко различни по цвят и модел шкафове, две коркови табла, на които висяха закачени с кабари фактури, писма и два календара със снимки на различно разсъблечени жени. Зад бюрото седеше висок слаб мъж с бяла риза и жълто–зелена найлонова вратовръзка. Беше кестеняв, в пръстите си нервно подмяташе писалка — сигурен симптом, че е временно лишен от опиата си пушач. Служителят вдигна глава от натрупаните пред него документи и изгледа госта.
Новодошлият бе възнисък, облечен в моряшки тип полушубка, закопчана на врата. Отдолу се виждаха избелели, оръфани джинси и светлочервени маратонки. Беше небръснат от поне два-три дни, но пък с изражение на човек, който нарочно поддържа немарливо небрежен вид.
— Май се опитваш да ги зарежеш, а? — обади се влезлият.
— Какво казахте?
— Викам, че се пробваш да откажеш тютюна. Цигарите.
Човекът зад бюрото изгледа изненадано писалката в дясната си ръка, сякаш там трябваше да има цигара.
— О, хм, да, вярно. Жената ме е юрнала от години, докторите — също. Викам си, че защо да не опитам?
— Купи си никотинови лепенки.
— Тц, пробвах. Не вършат работа.
— Ърл да е тук някъде?
— Ами той почина.
Посетителят се сепна.
— Хайде бе! Че кога?
— Има-няма два месеца. Белодробен рак — рече домакинът и се закашля смутено. — И аз затова си рекох… Аз съм Джери Марли. Ърл ми е брат. Дойдох да помогна… пък сетне той се разболя и оттогава все съм си тук. Приятел ли ви беше?
— Познат по-скоро.
— Ами какво да ви кажа? Сега е на едно по-добро място, дето викат.
Гостът погледна към стъклената стена. В съседното помещение двамина в комбинезони и лицеви маски обработваха тръби и метални детайли с течен химикал. Острата миризма на препарата проникваше и в остъклената стаичка.
— Брей, трудно е човек да повярва… — рече той и набръчка нос.
— Нали? За жалост, истина е. Но кажете, какво мога да направя за вас?
— Вие чистите канали, нали? И отпушвате задръстени тръбопроводи?
— Точно така.
— Значи щом можете да отпушвате, знаете и как се запушват?
Джери Марли се озадачи, помисли за миг. Сетне лицето му постепенно се наля с кръв и недоумението отстъпи пред гнева.
— Я да се разкарате оттук, да не викам ченгетата! — викна той и се изправи. — Нашето е бизнес, по дяволите! Помагаме на клиентите, не се мъчим да ги закопаваме!
— Аз пък знам, че брат ти не беше толкова обидчив. И не подбираше чак пък толкова…
— Хей, я да си затваряте устата за брат ми!
— Чакай, бе, човек, нямам предвид нищо лошо. Такъв си беше, затова го харесвах. Винаги усмихнат, винаги готов да услужи.
— Пет пари не давам! Разкарайте се от офиса!
— Май е по-добре да се представя — каза посетителят. — Казвам се Ейнджъл.
— Изобщо не ме интересува как се каз… — викна Марли, но неочаквано гласът му секна.
И той седна, давайки си сметка, че го интересува и още как.
— Май че Ърл ме е споменавал, а?
Марли кимна утвърдително. Беше пребледнял.
— Споменавал ви е. Вас и още един човек.
— О, да, и той е тук някъде. Той е… — рече Ейнджъл и се запъна, търсейки точната дума. — … хм, да, той е голям чистник. Тук смърди ужасно, без да се обиждаш, а неговите дрехи са много скъпи, маркови, не са като моите. Пък вонята прониква в тях, нали разбираш?
— Разбирам… — заекна Марли и без да иска, запелтечи. — Аз вече не я зззабелязвам… жената ме кара да се сссъбличам в гаража, преди да вввляза у дома. Сетне ме пппраща направвво под душа. И вика, че пак сссъм миришел…
— Жените са такива — поклати глава Ейнджъл. — Чувствителни същества.
Настъпи кратка тишина. Не изглеждаше напрегната, обаче на Джери Марли така му се допуши, че всичките му задръжки рухнаха. Нямаше сила, способна да го спре.
— Така че — обади се Ейнджъл отново, — ставаше дума за…