— А сателитни телефони?
— Глупости. Все едно да изпратим на ченгетата собственоръчно написани признания.
Ейнджъл сви рамене. Само беше попитал.
— А колко имаме?
— Десет души с нас двамата.
— Можем да вземем и Паркър.
Луис поклати глава в знак на отрицание.
— Играта си е наша. Ще играем без него, пък да видим какъв зар ще хвърлим.
Сетне подбра четири от сателитните снимки на дома на Лийхейгън с различно увеличение, подреди ги една до друга и започна да сравнява подстъпи, ъгли, възможности за приближаване, силните и слабите им страни.
Ейнджъл излезе тихо от стаята, оставяйки го да планира сам.
И двамата съзнаваха, че подобна операция не се провежда по този начин. Би трябвало да направят предварителни проучвания на десетки допълнителни фактори, но те биха отнели седмици, може би и месеци. Добрата подготовка предполагаше алтернативни стратегии за влизане и излизане от обекта, редица други разузнавателни и тактически мерки. Обаче ситуацията изискваше спешни действия. Имаше реална опасност: след нападенията в дома и сервиза и раняването на Гейбриъл можеха да очакват други удари. Дори и без предоставената от Хойл информация бяха наясно, че предприелият редица безразсъдни мерки противник няма да спре дотук. А ще прави нови и нови опити, докато успее, евентуално посягайки на уязвимите им места, като например беззащитни близки хора.
Както и при други общи проблеми, така и сега Ейнджъл бе по-интуитивният. Той по-бързо разпознаваше фините нюанси на всяка мотивация и по-точно разчиташе чуждите чувства. Независимо от редицата скрити страни на своя партньор, Ейнджъл бе винаги в съзвучие с неговата ритмика, начина на мислене и методи на логика, нещо, което бе чуждо на Луис въпреки немалкото години съвместен живот. За човек, живял прекалено дълго в един сив свят, лишен от морал и съвест, Луис винаги се бе чувствал по-добре в сферата на черно-белите категории. Не беше склонен да се самоанализира, а в редките случаи, когато го правеше, разглеждаше действията си единствено в краткосрочен план. Понякога Ейнджъл си казваше, че това е следствие от начина на живот, който си бе избрал. В същото време подозираше, че то може да е неотделим аспект от нарочно избран параван, но и реална част от него, като например цвета на кожата и сексуалността му. Някакъв наивитет, вроден и доразвит с годините, усетен от Гейбриъл и впрегнат в служба на неговите интереси.
Сега обстоятелствата се бяха променили и Луис отново служеше на стария ментор, макар че имаше и сериозни лични мотиви. Проблемът бе, че бързаше да нанесе ответен удар, да освободи натрупаната до експлозивна точка енергия и това го правеше непредпазлив. Прекалено много прибързваха в хода си срещу Лийхейгън. В информацията им зееха празноти, бяха уязвими в редица отношения.
Затова Ейнджъл наруши кардинално правило. Довери се на трети човек. Не му каза всичко, но сподели достатъчно, че да знае къде да ги търси и кому да отмъщава, ако нещата започнат да се разпадат.
Същата вечер похапнаха в „Ривър“ на „Амстердам“. Вечерята беше съвсем лека, дори и за техния вкус. Сетне се отбиха в „При Пийт“ за по една бира, но първо изчакаха редовните следобедни клиенти да се разкарат. Там гледаха баскет — „Селтикс“ биха „Никс“, ама с голям зор и играта беше вяла. За да се забавлява, Ейнджъл броеше посетителите в заведението, които използваха ръчни флакони за дезинфекция на ръцете. По едно време цифрата стана двуцифрена и той се отказа.
Какво му става на нашия град? — негодуваше той. Но пък разбираше защо нюйоркчани постъпват така. В метрото се возят множество пътници със замърсено облекло и ръце. Но и на таксита да не се качваш! Сетне се налага да даваш дрехите си на химическо чистене ако не за друго, поне заради попилата в тях воня. И въпреки това едва ли флакончето с дезинфектант беше точното решение. В Ню Йорк се въдеха гадини, дето биха устояли на ядрен взрив, хлебарките бяха нищо в сравнение с тях. Наскоро бе чел някъде, че при проверка на водата в един от каналите открили гонококи — причинителите на гонореята. Боже мой! От една страна, не беше чак толкова чудно, в каналите риба не можеше да се намери, поне не и годна за ядене. Обаче пък в тях да плават носители на социални болести? Да не ти дава Бог да влизаш!