При обичайни обстоятелства би споделил тези мисли с Луис, но сега той беше на друго място, някъде далеч оттук. Уж следеше развитието на баскетболния мач, но умът му бе зает с предстоящата операция и различните й стратегии. Допи своята бира. Луис имаше още в чашата, но очевидно не му бе до нея.
— Тръгваме ли? — попита Ейнджъл.
— Добре — отвърна партньорът.
— Ако ти се гледа мачът, да изчакаме края на играта?
— Игра ли? — поклати глава Луис. — Нашата игра сега е другаде.
Излязоха навън и тръгнаха по ярко осветените улици. Вървяха заедно, но всъщност бяха далеч един от друг. Пред един от баровете на ъгъла на 75 улица подпийнали морячета закачаха минаващите жени. Някои им се усмихваха, други мятаха отровни погледи. Един се бе облегнал на вратата, захапал незапалена цигара. Потупваше се по джобовете, напразно търсейки запалка. Когато двамата се изравниха с него, той ги спря.
— Хей, приятели, да имате огънче?
Луис бръкна в джоба, извади медна зипо и щракна. Хрумна му, че човек не бива да ходи по улиците без огън и пистолет. Морякът заслони пламъка с длани, всмукна дълбоко, с наслада.
— Благодаря — рече след малко.
— Няма защо — отвърна Луис.
— Хей, откъде си? — обади се Ейнджъл.
— От Айова.
— Че какво търси във флота човек от Айова?
— Казвах си, че е гот да видя голямата вода — усмихна се морякът.
— И какво, видя ли я?
— Видях я и хич не ми трябва повече, ама няма как — служба — въздъхна младежът и потупа паважа с подметката на лъснатата си до блясък черна обувка.
— Terra firma, а? — ухили се Ейнджъл.
— Ами да, няма нищо по-гот от сушата. Ама имала глава да пати! Благодаря за огънчето.
— Удоволствието беше мое — кимна Луис.
Двамата се отдалечиха.
— Защо ли му е на човек от Айова да постъпва във флота? Пък и откъдето и другаде да е — подхвърли Ейнджъл.
— Да пукна, ако знам. Айова, за Бога! Сигурно е виждал снимки на океана и решил, че там е интересно. Мечтатели разни, знаеш. Тъжното идва, когато се наложи да се пробудят, нали?
Настъпилата след тези думи тишина бе по-дружеска от преди малко. За миг Ейнджъл се примири с онова, което предстоеше. Нали и той беше мечтател…
II
Тогава казва на учениците си:
Жетвата е голяма, а работниците малко.
13
Срещата се състоя в частен клуб някъде между „Парк Авеню“ и „Медисън“ и недалеч от музея „Тугенхайм“. На входа нямаше табела, може би защото наистина не бе необходимо. Онези, които трябваше да знаят за него, отдавна бяха наясно по въпроса. Иначе личеше, че мястото е специално, но в случай че поредният минувач проявеше любопитство, щяха да го отпратят любезно.
Трудно бе да се обясни как действа правото на достъп в клуба. Като институция бе по-млад в сравнение със сходните заведения в района, но това не значеше, че му липсва история. Тук нямаше дискриминация на раса, пол или вяра. И личното богатство не бе задължителна предпоставка за членство, напротив. В регистрите фигурираха имената и на хора, които трудно биха заплатили няколко напитки в клубно заведение с нисък праг на търпимост към платежоспособността на своите членове. Може би най-точно би било да се каже, че институцията водеше политика, която условно може да се опише като умерено доброжелателен протекционизъм. И то основан на презумпцията, че клубът е за хора, които ненавиждат клубовете — било поради това, че са саможиви, или просто защото предпочитат анонимността. В общите помещения важеше забрана за употреба на всички видове телефони. Разговорите се водеха само шепнешком, доловимо за същества от рода на кучетата и прилепите. Официалната трапезария бе една от най-тихите в целия град. Това се дължеше отчасти на забраната на всяка форма на гласово общуване, но и на факта, че повечето членове предпочитаха да се хранят в интимна обстановка в изолирани помещения, където тайната на разговора бе гарантирана. Всъщност клубът се гордееше с изключителната си дискретност, валидна дори и посмъртно. Келнерите олицетворяваха същата политика, все едно бяха глухонеми и слепи. Камери за наблюдение нямаше, забранено бе да се използват имена — лични или фамилни. Членските карти носеха само номера. На горните два етажа имаше спални, обзаведени уютно и удобно, макар и не луксозно. Използваха ги онези, които предпочитаха да прекарат нощта в града, без да използват хотелски услуги. Единствените въпроси, изобщо отправяни към посетителите, бяха от типа дали господинът ще желае още вино, или има например нужда от помощ при изкачването на стълбището за горния етаж.