След като операцията бе вече в ход, тук комуникацията между двойките бе невъзможна. Но това нямаше особено значение. Всеки си знаеше ролята и задачата. Не би било лошо да имат телефонна или радиовръзка, но такава опция нямаше. Засега отсъстваха Хара и Харада. Бяха в Масена, за да тръгнат в предварително уречено време след придвижването на Луис и Ейнджъл към дома. Така бе по-добре, защото движението на повече коли в пакет би могло да привлече ненужно внимание.
След като се убеди, че мостовите екипи са си по местата, Луис мина по южния мост и навлезе във владенията на Лийхейгън. Пътят беше безлюден — не срещнаха коли, нямаше светлини. Наоколо се разстилаше гора, от двете страни се точеха безкрайни дървета. На няколко пъти попаднаха на широки просеки — те водеха към секторите, където дърветата са били изсечени, за да се отвори паша на добитъка. След около две мили хванаха по черен път в северна посока и скоро гората оредя. Още половин миля път ги отведе до хамбар в изоставена ферма, маркирани на една от картите, с които разполагаха. Намираха се на не повече от половин миля разстояние до дома на Лийхейгън. Тук цареше пълна тишина. Оставиха колата в хамбара. По-нататък беше опасно да се движат с нея, рискът да вдигнат излишен шум беше огромен.
Въоръжиха се с пистолети „Глок“ и деветмилиметрови автомати „Щаер ТМП“ на ремък със заглушители и резервни пълнители от мобилния арсенал в багажника. Акцията трябваше да бъде светкавична и точна, нямаха нужда от дългобойно оръжие. Щаерите бяха прости и ефикасни, лесно се боравеше с тях, стреляха с точност до 25 метра. Бяха и много леки — не повече от килограм и половина, със слаб откат и скорострелни — деветстотин куршума за минута.
Отпред се редяха оборите — дървени, двойни, едноетажни и боядисани в бяло. В съседство се издигаше модерен силоз, оцветен в синьо. Миришеше на тор и животинска урина. Ейнджъл надникна в първото отделение отдясно — помещенията не бяха почиствани, откакто е бил изклан добитъкът. Луис провери другите отляво. Сетне потеглиха безшумно напред, използвайки постройките за прикритие, докато стигнаха подножието на неголямо възвишение на около четвърт миля западно от дома на Лийхейгън.
Планът предвиждаше проникване в него и незабавни действия. Луис не си падаше по снайперистки изпълнения. Дори Лийхейгън да бе по-мобилен и да излизаше извън къщата свободно, пак не би предпочел стрелба отдалеч. Не беше и по силите му — бе травмирал лявата си ръка преди години в Луизиана при един от случаите на Паркър. Освен това използваш ли снайпер, винаги зависиш от атмосферните условия. А задачата включваше и сина. Не убият ли и него, вендетата практически щеше да продължи. Значи двамата трябваше да бъдат отстранени заедно. Най-сигурният вариант бе това да стане в къщата: Луис и Ейнджъл влизат, двамата Ендол осигуряват прикритие. Тишината беше друг желателен фактор. Но въпреки заглушителите винаги имаше опасност от издънки. Трудно бе да влязат и да излязат незабелязани в толкова голяма сграда. И въпреки умерения си оптимизъм Луис Допускаше възможност за изтегляне с бой. За щастие хората на Лийхейгън едва ли бяха в състояние да се справят с обединената огнева мощ на десетимата.
— Къде ли са? — прошепна Ейнджъл.
Луис се извърна и се взря в празните постройки отзад. Там трябваше да се срещнат с двамата Ендол, но от тях нямаше и следа.
— Мамка му! — изруга Луис. — Хайде да огледаме обстановката около къщата.
— Защо? — запита Ейнджъл. — Без тях ли започваш?
— Нищо не започвам. Просто ще хвърлим едно око.
Бе ред на Ейнджъл да изругае, но си премълча и тръгна след партньора към върха на възвишението. Оттам заобиколената с мрежеста бяла ограда постройка се виждаше като на длан. Един от горните прозорци бе мъжделиво осветен, цареше пълна тишина. Зад къщата проблясваше повърхността на езерото, тъмно на цвят, простиращо се към обвити в мъгли хълмове. Луис залегна, извади бинокъл, внимателно проследи терена наоколо. Ейнджъл последва примера му, но насочи цялото си внимание към ниските странични постройки. Огледът продължи близо пет минути. Двамата Ендол не се появяваха. Това бе вече обезпокоително.
— Трябва да… — започна Ейнджъл, но Луис изшътка.
— Шшт. Гледай! — прошепна той, като посочи осветения прозорец.