Ейнджъл насочи бинокъла. В откритото пространство там успя да зърне женско лице, сетне се мярна мъжка фигура и рязко дръпна пердето. Но в кратката секунда преди това Ейнджъл разпозна жената — беше Лорета Хойл. Русокосата покойна дъщеря на милионера бе чудотворно възкръснала.
— Хей, нали я бяха разкъсали онези зверове? — възкликна той.
Луис се изправи рязко.
— Това е постановка с капан. Давай!
Линът и Марш седяха в колата. Оказа се, че харесват една и съща музика. Марш носеше айпод, автомобилното стерео пък имаше вход за МРЗ. Включиха го и сега слушаха „Гласове“ на Стан Гетц. Саксът звучеше меко, успокоително, изпълнението едва ли бе сред най-доброто на Гетц, но в случая вършеше отлична работа. Бяха добре прикрити сред дърветата. Оттук отлично виждаха моста и всяко евентуално движение. Би могъл да ги забележи само идващ от запад пешеходец, при това когато е съвсем близко. Но би съжалил за близостта с двамата в автомобила.
На задната седалка стояха бутилчици с минерална вода, термос с кафе, четири добре завити сандвича, кифлички и шоколад. Заслугата беше на Марш. Линът бе благодарен за предвидливостта му, макар че вече имаше причини да се притеснява.
— Налага се да пусна една вода — рече той. — Може ли тук? Ето, в празното шише?
Марш го изгледа, сякаш бе поискал да уринира върху самия него.
— Хайде стига, бе! Да не смяташ, че го вдигам на пикаещи мъже? И жена да е, пак не си падам.
— Просто питам. Може да си педант на тема напускане на поста.
— Хайде сега! Иди си намери подходящо място.
Линът излезе. Хубаво бе да се поразкърши. Въздухът бе хладен, миришеше на зелено и чиста вода. Тръгна тихичко през дърветата право срещу наклона, като внимаваше да не се подхлъзне на влажните листа. Хареса си удобно дърво, погледна през рамо, за да се увери, че вижда колата. Сетне обърна гръб и дръпна ципа. Единственият звук в притихналата гора бе шуртенето на течността върху дървесната кора. Въздъхна с облекчение.
Внезапно към тези два звука се присъедини трети — нещо средно между въздишка и кашлица. Линът го разпозна мигновено, но нещо го блъсна в тила и той умря, преди да е разбрал какво става.
Ейнджъл напрегна цялата си воля, за да не каже на глас, че го беше предупредил именно за това.
Слязоха бързо, поеха между празните обори, дулата на пистолетите им скачаха от врата на врата, от прозорец на прозорец, очите търсеха и най-лекото движение. Спираха в синхрон, заслушани за шумове. Стигнаха хамбара. Тук отново спряха, наострили уши. Нищо. Всичко изглеждаше, както го бяха оставили — двойната врата затворена, за да не се вижда оставената вътре кола. Луис даде знак на партньора да отвори лявото крило, като започна обратно броене с пръст — едно, две, три! Ейнджъл чувстваше устата си суха, в корема тъпа болка. Облиза потта от горната устна и рязко отвори крилото.
Автомобилът изглеждаше някак неестествено, килнат на една страна, почти допрян в пода.
И двете гуми отдясно бяха срязани. Прозорецът откъм волана беше счупен, предният капак — вдигнат, сетне пуснат обратно, но незаключен. Луис остана на вратата, Ейнджъл огледа помещението. Нямаше нищо особено. Отзад започваше празна площ чак до гората. И там не се виждаше нищо, освен смътните форми на дърветата в далечината.
Ейнджъл клекна и внимателно повдигна капака на не повече от няколко сантиметра. Извади портативно фенерче от джоба и като го захапа, освети пространството между ръба му и автомобилния корпус. Жици не се виждаха. Повдигна още малко, провери отново, този път осветявайки двигателя. Не забеляза пружини, тампони или друг механизъм на взривно устройство. Сетне пое дълбоко въздух и рискувайки, отметна капака до край. Миришеше показателно. Въздъхна дълбоко.
— Изгорили са таблото с бушоните. Няма мърдане оттук.
— Ще походим пеша — кимна Луис и заобиколи автомобила.
Спря пред багажника, поставил пръст върху бутона за отваряне, и изгледа Ейнджъл.
— Отпред нямаше нищо — вдигна рамене последният.
— Много успокоително. Би ли се поразкарал? Малко по-надалеч, ако обичаш.
— Хей, ако ще става, да сме заедно.
— Може би не искам заедно.
— Искаш някой да остане, че да те оплаква ли?
— Ами, просто нямам мерак да прекарвам вечността с теб. Хайде сега, чупката назад.
Ейнджъл се отдръпна достатъчно. Луис натисна бутона. Капакът отскочи и той изруга високо. Партньорът дотича и двамата се вторачиха в багажника.