Гейбриъл обаче не бе готов да се лиши от услугите на Блис. И нареди проверки относно подготовката на последния да напусне организацията, след което, изглежда, изгуби старото си доверие в него. Точно по това време се наложи на семейство Лоуейн да бъде придадена допълнителна охрана и изборът падна върху Блис и Луис.
Работата не беше трудна, по-скоро бе скучна и те убиваха времето по различни начини. Докато семейството спеше, двамата най-често разговаряха за битието на Жътварите и Блис споделяше своя опит. Даваше на Луис съвети, разясняваше му тайните на снайперското изкуство, защото бе един от най-добрите в тази област. Разказваше за произхода на думата „снайпер“ през XIX век в Индия при лова на дивеч и птици. Или за Хирам Бердан, инженер и офицер от Гражданската война в Америка, развил и усъвършенствал снайперската техника. Още по-интересни бяха фактите около английския майор Хескет-Причард, организирал пионерска школа за разузнавачи, наблюдатели и снайперисти през Първата световна война. Тя била първата контрамярка срещу акциите на елитните германски снайперисти, избили немалко британски войници. Блис знаеше много и за съветските майстори стрелци през Втората световна война, както и за неудачите на американците в това отношение. Според него отговорните армейски фактори все още не бяха разбрали, че да въоръжиш един отличен взводен стрелец с оръжие от типа на М1, М1С или М1903 съвсем не знаци, че създаваш снайперист.
Луис слушаше внимателно и попиваше всичко. Бързо схвана, че е задължително да култивира в себе си ценените в един снайперист качества: наблюдателност и инициативност, стабилност и желязна самодисциплина. Даде си сметка също, че има смисъл да работи постоянно върху уменията си, да постигне върхова форма във всяко едно от тях, а и да я запази. Осъзна и огромното значение на отличната физическа кондиция, с нея вървеше самоувереността, издръжливостта и съвършеният самоконтрол. По същата причина не пропуши — представяше си как проклетата тютюнджийска кашлица го издава в засада, а неудържимото желание да запали го прави уязвим — нервен и раздразнителен. Всеки подобен порок би имал отрицателно отражение върху способностите му като изпълнител, най-вече върху емоционалния баланс, предизвиквайки например тревога или угризения в мига, когато се налага да убие.
Най-сетне Блис му отвори очите и за друг изключително важен професионален фактор — умението да се откаже от изпълнението, ако в съпровождащата го ситуация нещо куца. На жаргона на професионалните убийци това се наричаше „отказ“. Жътварите, включително снайперистите, са инструменти на сгодата, на благоприятната възможност, казваше Блис. Особено важна е подготовката — всички аспекти на изпълнението да са изпипани и когато настъпи благоприятният момент. Жътварят да е стопроцентово готов. Всъщност добрата подготовка е майката на сгодата, но понякога намесата на неочаквани фактори я провалят. В такива случаи не е разумно да се рискува. Ще се представи и друга възможност, особено ако изпълнителят владее умението да изчаква.
Следващият ключов момент бе интуицията на истинския Жътвар. Обади ли се тя с тревожни сигнали, най-добре е да зарежеш всичко и да прибегнеш до „отказ“. Блис разказа на младежа за подобен случай в Чили. Мишената му била вече закована в кръстчето на снайпера, пръстът му обирал спусъка, когато най-неочаквано един от охраната се извърнал и погледнал право в прозореца на сградата, където се намирал той. Блис знаел, че би трябвало да е невидим за бодигарда. Било тъмно, той — облечен в черни, неотразяващи светлина дрехи, прозорецът — отлично камуфлиран, сградата — анонимна, мястото и времето — отлично подбрани. Дори карабината била почернена със специален материал. Нямало начин охранителят да го забележи. И все пак… Блис дори и не се поколебал, а незабавно се изтеглил. После се изяснило, че е имало предателство и му бил поставен капан. Но успял да се измъкне от сградата секунди преди клопката да се затвори, изоставяйки снайперската карабина. Гейбриъл взел незабавни мерки предателят да бъде намерен и съответно санкциониран.