— Не, не си добре дошъл — рече Туидълди.
— Колко жалко — отговорих аз.
— Да, много жалко — повтори Ринк и халоса с приклада на пушката си мъжа най-близо до него. Човекът падна на колене и извика, а ръцете му инстинктивно се стрелнаха към източника на болката.
Другият двойник на Туидълди се завъртя към Ринк, отстъпи назад към отсрещната стена и бръкна в джоба си да извади скрито оръжие. Приятелят ми обаче ненапразно имаше черен пояс. Вдигна крак, ритна мъжа в корема, задържа го и после го притисна към ронещата се мазилка на стената.
— Качи се горе — каза ми. — Остави тези кретени на мен.
— Твои са — отговорих.
Бях на половината път към следващата площадка, когато започна престрелка. Не долу, както можеше да се очаква, а горе. Естествено е да се хвърлиш на земята, когато стрелят по теб. За мен е също така естествено да вдигна ръка и да отвърна на огъня.
Всяка надежда да спипам противника без стрелба се изпари. Трябваше да загърбя и всякакви угризения, че може да убия някого. Когато стрелят по теб, има само едно решение.
По стълбите отекнаха стъпки. Можеше да са само хората на Петоски, които търсеха укритие. Чуха се гласове. Настана суматоха. Някой изкрещя, че полицията е там, а друг изрева, че хората на Хендриксън са нахлули в сградата. Всъщност нямаше значение с кого мислеха, че си имат работа. Паниката превърна реакцията им в смъртоносна.
За да спечеля малко време, аз изпразних един пълнител към стълбището, последвах куршумите си със стремителна атака и заредих нов пълнител.
Ринк все още беше долу и пръхтеше като бик, докато довършваше двамата, които се бяха опитали да ме застрелят в гръб. Несъмнено изгаряше от нетърпение да приключи схватката и да ми се притече на помощ. Времето да го чакам не беше лукс, с който разполагах. Хукнах нагоре и стигнах до място, където имаше извивка в стъпалата. Нямам склонност към самоубийство, но това щях да извърша, ако бях подал глава зад ъгъла да погледна. За жалост трябваше да взема на прицел хората, които ме дебнеха в засада. Направих своя избор, подадох пистолета си зад ъгъла и бързо натиснах спусъка три пъти, достатъчно, за да принудя противниците да залегнат. Завъртях се в облака от кордит, търсейки движение.
Не видях никого. Изкачих на бегом останалите стъпала и побягнах в коридора вляво. Тичам редовно и от време на време ходя на фитнес, но въпреки това се задъхах. Обвинявам по-скоро прилива на адреналин, отколкото липсата на добра форма.
На стената до рамото ми имаше дупка от мой куршум. Влязох навътре в коридора и изстрелях още два куршума, но нищо не помръдна. От двете страни имаше врати и зад всяка можеше да се крие вражески стрелец.
— Ринк! Свърши ли там долу? Трябва ми пушката ти.
Той се появи на стълбите под мен. От лека драскотина под лявото му око се процеждаше кръв. С изключение на това изглеждаше невредим.
— Едното копеле реши, че ще ми свети маслото с месингов бокс. — Ринк избърса кръвта с опакото на дланта си. — Скоро избих тъпата идея от главата му.
— Ела тук и ми осигури прикритие — прошепнах аз. — Изглежда са се свили в стаята отдясно.
Той се качи по стъпалата, зареждайки пушката си. На приклада имаше кръв. Главорез с месингов бокс срещу Ринк, който размахва ловна пушка като бухалка. Никакъв шанс.
— Ще се опитам да мина покрай онази врата там. Ако ти се стори, че се отваря, покажи им ада.
— Остави на мен. — Той се приближи до стълбите, за да се прицели във вратата, която му показах.
Насочих пистолета напред и тръгнах на пръсти. Хората зад вратата сигурно разбраха, че се движа в коридора, но отвътре не се чуваше нищо. Трябваше да ги спрем, при това бързо. Опасявах се, че ще пристигнат подкрепления и ще ни преградят пътя отдолу. А можеше и Петоски да избяга по друг маршрут. Ако ни се изплъзнеше сега, вероятно щеше да бъде невъзможно да ни се предостави втори шанс да го спипаме.
Приближих се до вратата вдясно и кимнах на Ринк да ме последва. Той изтрополя по коридора като чудовището Франкенщайн. Вратата се взриви на трески. Беше надупчена дори отсрещната стена и куршумите проникнаха в стаята отзад.
Първата канонада утихна. Изправих се пред разбитата врата и изпразних пълнителя през дървото. Вътре се разкрещяха мъже и единият издаде поредица гърлени стенания. Бях улучил поне един. Оставаха трима. Може би.
Ринк вдигна крак, ритна вратата, отвори я, мигновено обсипа стаята с куршуми и се дръпна встрани. Нужни ми бяха две секунди, за да сложа нов пълнител. Сменихме позиции с хореографска прецизност и аз открих огън. Стрелях толкова бързо, колкото можех да натискам спусъка. След това влязох в стаята и се придвижих наляво, а пушката на Ринк избълва още един пълнител.