ЖЪТВАРЯ НАЙ-ПОСЛЕ РАЗПОЗНАТ
Под заглавията имаше снимка на брат ми.
21
Тувал-Каин почука пак.
Този път по-силно.
Отново никой не отвори. Той се намръщи и се приближи до вратата. Притисна лице до стъклото и се втренчи вътре, търсейки движение, но не забеляза нищо.
В стаята нямаше никого. Беше ли възможно?
Каин въздъхна, смъкна качулката и я напъха в джоба на панталоните си. Дланите му се потяха в найлоновите пликчета, но не ги извади.
— Къде си, по дяволите? — зачуди се той на глас. Съществуваше вероятност крадецът да му се е изплъзнал, но Тувал не вярваше. Беше паркирал на място, откъдето можеше да наблюдава главните изходи на хотела, и ако не бе слязъл по задните стълби, и прескочил триметровата ограда по периметъра, крадецът още беше там.
Какви бяха шансовете да е така? Равни на нула.
Може би беше отишъл в ресторанта да вечеря, но това беше още по-малко вероятно. Съдейки по предпазливостта му на паркинга, крадецът се криеше от някого. Не би се хранил на публично място, когато можеше да си поръча храна в стаята.
Оставаха няколко възможности. Крадецът спеше и не бе чул почукването на вратата. Или беше в банята. Или се беше измъкнал, докато Каин бе заобикалял хотела, и сега се разхождаше на паркинга, и търсеше да присвои друго превозно средство. Може би олдсмобила.
Той се колебаеше. Можеше да изтича пред хотела или да влезе в стаята и да провери другите си теории. Накрая избра второто.
Тихо натисна дръжката. Вратата не се отвори. Това не беше проблем. Каин пъхна върха на ножа за чистене на риба между ключалката и рамката и завъртя. Ключалката изщрака.
Вътре имаше малък вестибюл и две затворени врати. Вратата насреща беше отворена и Тувал видя част от комбинирани всекидневна и спалня. До креслото бяха оставени маратонки, а на стола беше преметнато джинсово яке. Крадецът, изглежда, не си беше събрал багажа, преди да излезе.
Каин се заслуша. Не чу нито течаща вода, нито хъркане. Направи още една крачка и найлоновите пликчета тихо изшляпаха по плочките на пода. Без да откъсва очи от отворената стая, той затвори външната врата и после се обърна към първата врата вдясно. Бавно натисна дръжката и я остави да се открехне сама.
Надникна крадешком в стаята. Малка кухня. Няколко бръмчащи мухи се блъскаха в прозореца в усилие да избягат от задушаващата жега. В умивалника бяха натрупани мръсни чинии, а на сушилника беше сложена неизмита чаша за кафе. Каин протегна ръка и докосна чайника. Още беше горещ. Той реши, че това е доказателство за скорошното или настоящото присъствие на крадеца в апартамента.
Излезе от кухнята и тръгна във вестибюла. Затаи дъх. Напрегнатото очакване се засилваше. Ако предположението му се окажеше вярно, следващата врата беше на банята, най-вероятното място да намери крадеца. Каин се усмихна, когато си представи как ще изненада крадеца, който седи на тоалетната чиния с панталони, смъкнати около глезените, и стъписано изражение. Какъв позор!
Допря ухо до вратата и се заслуша за издайнически звуци на ходещ по нужда човек. Нищо. Никакво леко сумтене, приглушено цопване, въздишки на облекчение или шумолене на вестник. Не се чуваше и течащ душ или капещо кранче, но това не означаваше, че крадецът не е легнал във ваната и не размишлява.
Тувал винаги заключваше по навик вратата на банята, дори когато знаеше, че е сам. Тази врата обаче се отвори лесно. Той пристъпи в по-хладната баня и до сетивата му достигна деликатният мирис на лавандула. Капакът на тоалетната чиния беше вдигнат. В помещението нямаше никого. За съжаление завесата на душа беше дръпната, така че нямаше шанс да си представи сцена от филм на Хичкок.
Каин почувства, че ще изругае, и потисна импулсивното си желание. Ругатните бяха за некултурния убиец, който борави с верижен трион и мачете и има абажур от човешка кожа. Върна се във вестибюла и тръгна крадешком като убиец нинджа. Водеше го острието, вдигнато като пика на матадор, готов да нанесе фаталния удар.
В отворената стая нищо не се беше променило. Тувал опита да се нагоди към неподвижния въздух и да усети едва доловими течения и завихряния в атмосферата около него, онези сдържани намеци, които човешкият живот раздвижва в невидимото пространство, но не и отвъд обсега на възприятията му.
Застана на прага, извади отново качулката от джоба си и я нахлузи на главата си. Шокът от вида на човек с качулка щеше да окаже желания ефект и да спре на място крадеца. Нужна му беше само секунда и леко стъписване, за да поеме контрола. Пое дълбоко въздух и влезе в стаята.
— По дяволите!