Очевидец разказваше, че сутринта убитата двойка била видяна да качва закъсал шофьор. Полицейският оглед на превозното средство, открито изоставено на малко разстояние от мястото, където взели шофьора, показваше, че е регистрирано на името на Зигмунд Петоски от Литъл Рок, Арканзас. Едва тази вечер господин Петоски уведомил полицията, че бившият му служител Джон Телфър е откраднал колата. Анализът на отпечатъците в автомобила потвърждаваше, че шофьорът е бил Джон Телфър.
Полицаите и агентите на ФБР издирваха жълт фолксваген „костенурка“, откраднат от престъпника след убийството на младата двойка в мотела. На местопрестъплението нямаше убедителни доказателства, които да свържат Телфър с мотела, но като се преценяха вероятностите, фактът, че ФБР го смята за главния заподозрян, беше оправдан при дадените обстоятелства.
— Оправдан при дадените обстоятелства?
— Предположението е логично, като се замислиш — изтъкна Ринк. — Колата на Джон се поврежда, онези хора го качват и отиват заедно в хотела. Джон убива двамата, открадва автомобила им и продължава по пътя си, един Господ знае накъде.
Не можех да повярвам.
— Няма начин. Тук пише, че в колата са намерили отпечатъците на Джон. Защо не ги е избърсал, както се предполага, че е направил в мотела?
Приятелят ми сви рамене.
— Може би не се е сетил да ги избърше, преди да го качат — предположи Харви.
— ФБР търсят Жътваря от три години. Досега не са намирали отпечатъци. Не е ли пресилено да смятат, че ще забрави да изчисти кола, която кара, докато извършва убийства?
— Може би — съгласи се Ринк. — Знаеш какви са откачалките. Стигат до точка, където вече не им пука. Смятат, че са неуязвими и полицията не може да ги залови. Започват да рискуват и да оставят по някоя следа. Това прави нещата още по-вълнуващи за тях.
— Тогава защо е бил толкова педантичен в мотела? Ако искаш да пуснеш на федералните агенти следа, защо да не оставиш отпечатъците си на местопрестъплението? — Облегнах се назад и скръстих ръце на гърдите си.
— Вероятно е твърде безочлив — рече Харви.
— А оставянето на кола, пълна с доказателства, не е, така ли? — попитах аз.
— Не и ако не си очаквал, че колата и убийствата ще бъдат свързани — отбеляза Харви.
— Да — каза Ринк. — Джон е бил видян съвсем случайно да се качва в колата на двойката. Може би не е мислил, че изоставената кола ще бъде свързана със случилото се в мотела.
Предположението беше логично, но аз не го споделях. Джон не беше убиец. Бих дал дясната си ръка, ако облогът не беше неуместен в дадените обстоятелства. Потърках лице и изпъшках от отчаяние и умора.
— Колко е часът? — попитах.
— Късно е — отвърна Харви.
— Това не означава ли, че в Англия е сутрин?
Ринк и Харви се спогледаха и направиха гримаси.
— Рано сутрин — обърна се към мен приятелят ми. — На кого мислиш да се обадиш? На Дженифър?
— Ще трябва да й се обадя по някое време, но нямах предвид нея.
— А кого?
— Реймънд Молой.
— Детектив инспектор Молой? Ченгето, за което свърши онази работа? Защо искаш да му се обадиш?
— Трябва да проверя за подобни убийства в Англия и да видя дали има повтаряща се схема, която да покаже дали Джон е замесен или не.
— Ами, ако той не иска да говори с теб? Вече не работиш за правителството, Хънтър.
— Ще говори с мен. Дължи ми услуга.
Молой наистина ми беше длъжник. „Оправих“ малък проблем за него, свързан със сводник, който се беше опитал да го изнуди за пари, след като детективът често прекарваше доста време с някои от момичетата му. Не можеше да се справи с проблема сам, без недискретността му да стане публично достояние. На сводника му беше необходимо само едно посещение, за да се вразуми и да предаде уличаващото доказателство как Молой става много изобретателен и атлетичен на водно легло.
Това не означаваше, че Молой се зарадва, като ме чу. Бях спасил професионалната му репутация, но и му бях дал ясно да разбере, че грубото отношение към жените — платени или не, може да ме накара да забравя да му помогна следващия път. Той отговори кратко и пестеливо на въпросите ми. Малко повече от „да“, „не“ и „целуни ме отзад“.
— Благодаря, за нищо — рекох аз и оставих телефона на вилката.
— Е? — попита Ринк.
— Както винаги Молой беше очарователен.
— Но каза ли ти, каквото искаше да знаеш?
— Да. Няма неразкрити разследвания за жертви на убийства, осакатени след смъртта. Това изключва вероятността Джон да е убивал, преди да дойде тук.