— Защо ми е да я задържа? Имам пистолет. Не ми трябва кама.
— Щом е така, защо я взе?
— Защото исках. Пък и не е необходимо да ти обяснявам. Ти трябва да започнеш да отговаряш на въпросите ми.
— Нямам какво повече да ти кажа. Ти открадна камата ми, проследих те и си я искам. Край на историята.
— Не мога да ти помогна.
Тувал сви рамене.
— Можеш поне да ми кажеш къде я изхвърли, за да отида и да я потърся.
— Защо си толкова сигурен, че ще излезеш жив оттук?
— Я стига. И двамата знаем, че няма да ме застреляш. Ако беше убиец, щеше да ме оставиш мъртъв в Мохаве.
— Наистина те оставих там да умреш — неубедително отвърна крадецът. — Мислех, че мекушав задник като теб няма да оцелее повече от няколко часа.
Каин се засмя.
— Край главна магистрала?
— Е, добре, направих грешка.
— Направи повече от една. Не се ли запита как те открих толкова лесно?
Искрата в очите му показа, че англичанинът е заинтригуван и може би дори малко обезпокоен.
Тувал се облегна назад и се подпря на стената. Имаше две причини за незабележимото движение. Опитваше се да приспи бдителността на крадеца, като изглеждаше отпуснат и в същото време незабележимо освобождаваше ръцете си.
— Очевидно бягаш от някого. Може би от онзи Хендриксън, за когото спомена. Страхуваш се от него, нали?
Крадецът изсумтя, придавайки си вид на безразличен.
— Когато се опитваш да се изгубиш, има няколко неща, които не правиш. Първо, не използваш банкомати, нито кредитните си карти.
— Знам.
— Вярвам ти. Второ, не използваш измислени имена, подобни на истинското ти име. Например, ако се казваш Дейвид Джонстън, не се наричай Джон Дейвидсън. Твърде лесно се открива.
— Да, знам и това — троснато отвърна крадецът.
— Трето, не пиши нищо, което ще издаде скривалището ти. — Каин млъкна в очакване прозрението да осени англичанина. — Или ако го направиш, погрижи се да го унищожиш.
Мъжът кимна.
— Записах телефонния номер на тази лайняна дупка.
— Аха.
— Но как го намери? Изхвърлих проклетото листче през стъклото на колата.
— Вятърът трябва да го е духнал обратно вътре. — Тувал сви рамене и леко измъкна ръцете си. — Хей, не бъди толкова разочарован. Всички правим грешки. И аз допуснах грешка, като те подцених, нали?
— Да, но не мисли, че аз ще те подценя. Знам какво се опитваш да направиш. Искаш да мисля, че взимаш присърце интересите ми. Надушвам преструвките ти, затова най-добре се откажи.
Каин отново вдигна рамене. Не се чудеше какво да прави за разлика от крадеца. Изхлузи едната си ръка от найлоновата торбичка. Дланта му беше хлъзгава от пот и той я избърса в чаршафа отдолу.
— Само се опитвам да помогна.
— Дрън-дрън. Защо ще ми помагаш?
— Защото искам. — Тувал поклати глава. — И още един урок за теб, приятелю мой. Никога не отказвай помощ, защото може да те спаси.
— И аз ще ти кажа две неща. Първо, не съм ти приятел, и второ, не ми трябват уроци от теб.
— Прав си, но само донякъде — съгласи се Каин. — Не ти трябват уроци от мен. Ти си човекът с пистолета, а аз направих грешка. Може обаче да се замислиш за това.
— И още как. За какъв ме взимаш?
— Човек, който се нуждае от помощ.
— Нито се нуждая, нито искам помощта ти.
— Жалко, защото от мястото, където седя, ми изглежда, че се нуждаеш от помощ.
— Пак започваш да се държиш снизходително.
— Приеми го, както желаеш. Искам само да помогна.
— Не се нуждая от помощта ти.
— Съжалявам, но съм на друго мнение.
— По-добре се моли за живота си.
— Не. Защо да си правя труда? Вече установихме, че няма да ме убиеш.
Крадецът вдигна пистолета и го насочи прави към лицето му.
— Може би не хладнокръвно. Но кой знае какво може да направя при самоотбрана?
Каин се усмихна.
— Вече ти казах, че няма да предприема нищо срещу теб, затова няма да имаш възможност да провериш теорията си.
Сцената сякаш продължи цяла вечност, но накрая дулото на пистолета трепна и се отмести от лицето на Тувал.
— Е, какво имаме тогава? Патова ситуация? — попита крадецът.
— По-скоро импас.
— Не е ли едно и също?
— Зависи от гледната точка. Патово положение е, когато двама противници са в безизходица, следващ ход е невъзможен и не печели никой. Ако обаче се възприемем като партньори с общ проблем, може да го решим заедно.
— Единственият проблем, за който се сещам, е как да се отърва от теб.