— Е, как ще го направим? — попита Джон.
— Ще се качим в колата ми. Аз ще държа пистолета. Елементарно.
— Да си обуя ли обувките?
— Очевидно.
— Ами раницата?
— Аз ще я нося.
— А дрехите ми?
— Остави ги. — Каин отново се усмихна, но този път студено. — Ако искаш, после винаги може да се върнеш да си ги вземеш.
Телфър се дръпна назад и стисна устни.
— Ще ми подадеш ли обувките или сам да си ги взема?
— Заповядай. — Той му подхвърли обувките. Джон напъха вътре краката си, без да ги развързва. — Готов ли си?
Джон се усмихна едва-едва, за да потвърди.
Каин се приближи до него. Държеше пистолета в лявата си ръка, а с дясната отново извади ножа за чистене на риба. Този път движението беше бавно. Допря дулото до челото му и го предупреди:
— Спокойно.
Пленникът не помръдна, а само вдигна завързаните си китки. Тувал сряза шнура. Телфър спусна ръце, но продължи да извършва въртеливи движения с китките си, за да възстанови кръвообращението си. Каин отстъпи назад.
— Ще го направим тихо и спокойно. Излизаме от стаята и слизаме по задните стълби. Ти ще вървиш отпред. Щом стигнеш до партера, завия надясно и тръгни към паркинга. Когато отидеш там, ще ти кажа коя е моята кола. Разбра ли?
— Да — отвърна Джон.
— И не забравяй, че ако се опиташ да предупредиш някого…
— Ще ме застреляш.
— Да — подигравателно го имитира Каин.
Телфър отново отпусна тежестта си върху креслото, изтласка се и се изправи на крака. Докато ставаше, дясната му китка остана зад него, скрита за миг от погледа на убиеца.
Каин беше готов за опита му да избяга, но не и в този миг. Не и когато се предостави патова ситуация. Не и докато държеше оръжия. Той беше абсолютно неподготвен, когато Джон замахна и ловджийската кама на Тувал разсече въздуха пред очите му.
— Хей! — извика Каин и отстъпи крачка назад. Първата му реакция не беше да извади пистолета, а да грабне ножа за чистене на риба. Ако искаше, Джон можеше да скочи по-близо и да го наръга с едно движение. Но за изненада на Тувал той не го направи, а се усмихна, завъртя ножа и му подаде дръжката.
— Какви ги вършиш, по дяволите? — попита Каин.
— За тази кама ли се тревожеше?
Убиецът се втренчи в Телфър в продължение на цяла минута. Джон отвърна на погледа му. Накрая Каин леко поклати глава, сякаш излизаше от унес.
— Не си я изхвърлил. През цялото време е била в теб.
— Бях я пъхнал в края на креслото. Научих този номер в родината си. Никога не знаеш кога може да те посети гост, който не взима присърце интересите си. Досега не ми се е налагало да вадя нож, но винаги съм подготвен. За всеки случай.
— Можеше да ме убиеш и да избягаш. — Тувал изглеждаше леко впечатлен. — Защо не го направи?
— Не съм убиец.
Каин се вторачи в него.
— Да го наречем израз на доверие — добави Телфър.
Другият учудено повдигна вежди.
— Върнах ти камата — продължи Джон. — Искам само да удържиш на думата си.
Каин само кимна в отговор, бавно затъкна ножа за чистене на риба в колана си, предпазливо протегна ръка към дръжката на камата и я издърпа от пръстите му.
— Постъпих несправедливо с теб. Вероятно си по-опасен, отколкото мислех. Може би трябва да те убия още сега и да приключа с въпроса, а?
Джон сви рамене.
— Щом така искаш, не мога да направя нищо. Не и сега, след като ти върнах камата.
Тувал наклони глава на една страна и се ухили.
— Знаеш ли какво? Въпреки че си крадец, мисля, че започвам да те харесвам. Може би в края на краищата ще те оставя жив.
— Може би?
Сега беше ред на Каин да свие рамене.
— Нека не се опитваме да се заблуждаваме един друг, Джон. Двамата си приличаме в много отношения. Едно е очевидно — умеем да лъжем убедително. Ако ти кажа, че обещавам да не те убия, ще ми повярваш ли? Ето защо вероятно е най-добре да кажа „може би“. Тогава поне няма да бъдеш сигурен. Това не ти ли вдъхва малко надежда?
Телфър учудено поклати глава.
— Щом поставяш въпроса така, добре, съгласен съм. Може ли да те попитам нещо, преди да тръгнем?
Каин повдигна брадичка.
— Не може ли да го направим по-цивилизовано? Без постоянно насочен срещу мен пистолет?
— Като израз на доверие — съгласи се Тувал.
— Точно така.
— Тогава тръгвай, Джон. Знаеш пътя.
Телфър се обърна към вестибюла. Каин пъхна пистолета в джоба на панталоните си и го последва. Държеше камата като бебе в дланите си.