— Извинете — каза и пазачът се обърна. Лицето му сияеше като на подлизурко.
— Да? С какво мога да ви помогна?
— Аз съм специален агент Кенеди от ФБР. И първо, понижете тон. — Тувал говореше така, сякаш щеше да му предаде изключително важно съобщение. Заинтригуван, пазачът го погледна в очакване. Каин се наведе и зашепна: — Въпросът е извънредно деликатен. — Той заведе пазача обратно към будката. — Може ли да поговорим вътре?
Запленен от мистерията на мига, пазачът дори отвори вратата и позволи на Тувал да влезе. В тясната затворена стаичка миришеше на пот като в съблекалня.
Каин бутна охранителя да седне на единствения стол. Човекът не възрази, сякаш прие нахлуването в личното му пространство като тайната среща.
— Какво ви казаха двамата мъже, които току-що влязоха?
— Казаха, че работят за правителството — веднага отговори пазачът. — Агенти Рамос и Ескуера. Искаха да знаят къде е яхтата на господин Карсън. Защо питате?
— Защото аз съм истински правителствен агент, а те не са.
— Твърдите, че значките им са фалшиви?
— Като бюста на Памела Андерсън.
Охранителят изглеждаше поразен от избора му на думи.
— Не знаех — каза след кратка пауза, сякаш се извиняваше.
Тувал не можа да прецени дали пазачът има предвид значките на двамата латиноамериканци или най-ценните атрибути на Пами, но прогони мисълта от главата си, без да се усмихне.
— Те са международни наркотрафиканти и се готвя да ги арестувам.
— Така ли? Съвсем сам? Нямате ли подкрепления?
Каин разкаяно поклати глава.
— Разделихме се с партньора ми. Не си нося дори проклетия предавател, за да се свържа с него. Онези типове са адски добри. Следим ги от няколко месеца. Щом ги забелязах, се наложи да тръгна след тях.
Пазачът кимаше на всяка нова информация, която Тувал му съобщаваше.
— Искате ли да се обадя по телефона за помощ?
— Ще ви бъда благодарен.
— Няма проблем — рече охранителят и се обърна. Взе слушалката и я доближи до ухото си. Каин беше доволен, че е отвлякъл вниманието му. Освен това пазачът седеше на стола и минувачите отвън не го виждаха. Тувал се престори, че гледа през прозореца, наведе се над пазача и извади ножа за чистене на риба.
— На кого да се обадя? — попита мъжът. — На ФБР?
— 911 ще свърши работа. Може би е най-добре да повикате линейка.
Пазачът не долови промяната в тона му, нито наситеното с конкретен смисъл изречение. Всъщност не усети нищо освен натиска на Каин върху рамото си. Вдигна глава и извърна лице и Тувал прокара ножа по гърлото му. Пазачът инстинктивно пусна телефонната слушалка и протегна ръце към гърлото си, но вече бе загубил контрол върху крайниците си и дланите му безполезно се свлякоха върху гърдите. От прерязаните му артерии рукна кръв. Каин го задържа изправен за раменете, за да не му позволи да стане. Пазачът изпружи крака и се свлече в локвата кръв под него.
Не отне много време.
Умря, преди двамата латиноамериканци да стигнат до яхтата на Карсън.
— Некадърник — каза Тувал на нечуващия пазач. — Нищо чудно, че са ти отказали да станеш полицай.
Нямаше време да вземе сувенири и спря само да смъкне щората, която закри вътрешността на будката от любопитни погледи отвън. Бръкна в джоба на охранителя, извади връзка ключове, излезе и заключи вратата.
Двамата мними агенти бяха застанали долу пред трапа, водещ към яхтата на Карсън. На лодката имаше трети човек и бе притиснал предавател до ухото си. Каин тръгна към тях и видя, че той кимна, а двамата латиноамериканци се заизкачваха.
— Какво става тук? — зачуди се на глас Тувал. От обясненията на Телфър беше останал с убеждението, че човекът, от когото бе откраднал плаките, е наел преследвачите, и господин Карсън, собственикът на яхтата, е съперник на работодателя им. Тогава как двамата латиноамериканци получиха свободен достъп до лодката?
Изводът беше един — двойна игра. Не можеше да е друго. Бяха натопили Телфър. И Каин щеше да пострада. Това го ядоса.
Той ускори крачка. Обувките му скърцаха по пешеходната пътека. Пъхна ръка в колана и извади пистолета, а с другата ръка измъкна ловджийската кама.
Когато му оставаха само двайсетина метра, чу силни гласове и забърза. Не се опитваше да направи безумен опит да спаси кожата на Телфър, нито да гарантира, че ще получи парите. Просто не можеше да устои на импулса, който го тласкаше напред.
На десетина метра от яхтата чу груб смях и после думите:
— Мислиш, че ще поведа война с Хендриксън заради теб, проклет тъпако?
— Ти си негодник, Карсън — каза Телфър. — А аз ти вярвах.