— Жалко — отвърна другият. — Нека ти бъде за урок. Парите решават всичко, а не празните приказки, приятелю мой.
— Ах, ти…
— Млъкни! — изрева единият латиноамериканец. — Идваш с нас, Телфър. Жив или мъртъв, не ми пука.
Тувал стигна до трапа и без да спира, го изкачи с два скока. Стъпи на палубата и видя мъжа с предавателя. Реши, че е пазач, вероятно един от неколцината, които охраняваха яхтата. Появата на Каин го накара да се обърне. Преди изненадата да се изпише на лицето му, той се озова пред него. Мъжът изсумтя, наведе глава и видя дръжката на ловджийския нож да стърчи от гърдите му.
— Да, млъкни — насърчи го Каин и натисна надолу дръжката. По закона на лоста върхът се вряза нагоре. Двайсет и четирите сантиметра наточена стомана лесно намериха долните камери на сърцето на мъжа. Той умря, преди да издаде звук. Тувал го положи на палубата, извади камата, избърса я в панталоните му и се обърна към каютата.
Яхтата беше огромна и каютите бяха луксозни като в петзвезден хотел. Широки плъзгащи се врати водеха към елегантно обзаведена всекидневна. Всичко беше от кристал и великолепна естествена кожа. Имаше дори полилеи. Грамаден плазмен телевизор със сателитна връзка заемаше по-голямата част от близката стена. Вътре имаше шест души.
Джон Телфър седеше на стол до маса със стъклен плот, а срещу него се беше настанил по-възрастен мъж с разкопчана риза и светлокафяви панталони. Косата и кичурите, подаващи се от гърдите му, бяха прошарени и контрастираха на фона на тъмния му слънчев загар. Каин реши, че това е Карсън.
На масата беше раницата на Телфър, отворена, за да покаже фалшивото съкровище вътре. Тувал предположи, че в затвореното куфарче до нея са седемстотинте хиляди долара. Двамата латиноамериканци стояха с гръб към него. Той забеляза, че още не са извадили оръжията си, но другите двама го бяха сторили. И те бяха охрана като наръгания с ловджийската кама. Мъжете с безмилостни лица от двете страни на Телфър предпазливо наблюдаваха латиноамериканците.
Каин долови движение над него. Погледна нагоре, готов да вдигне пистолета, и видя млада жена по бикини, която забърза навън.
Щеше да стане едното от две неща. Кучката щеше да прояви разум и да слезе от яхтата или щеше да вдигне шум и да предупреди богатия си покровител. Той не искаше да рискува в случай, че станеше второто. Трябваше да действа веднага, докато елементът на изненада все още беше на негова страна. С решението дойде и действието. Имаше само шест патрона и всеки един трябваше да попадне в целта. В такъв случай първо охраната.
Пристъпи до вратата. Едното плъзгащо се крило беше отворено. Той влезе и беше само на три метра от първия пазач, когато вдигна пистолета и стреля. Главата на мъжа се взриви на черешовочервени парченца.
И после настъпи хаос. Хаосът го устройваше. Той съществуваше в царството на хаоса.
Телфър вдигна глава. На лицето му се изписа стъписване и облекчение. Латиноамериканците се завъртяха и бръкнаха за оръжията си, а вторият охранител вече се приближаваше към Каин. Само Карсън прояви благоразумието да се хвърли на пода и да се опита да избяга под кухненския плот.
Тувал изсумтя и застреля втория пазач. Улучи го в дясното рамо. Мъжът падна, но той веднага разбра, че не е мъртъв. Това обаче нямаше значение. Човекът изпусна пистолета си и Тувал видя, че Телфър е запазил присъствие на духа и го взе.
Двамата латиноамериканци бяха следващите. Каин стреля в онзи с превръзката на ухото. Уцели го в бедрото и мъжът отскочи назад. Куршумът го завъртя и човекът се строполи на пода в краката на приятеля си. Вторият латиноамериканец изваждаше пистолета си да стреля и той осъзна, че е време да действа, но вместо да се хвърли да намери укритие, се втурна в стаята и изкрещя:
— Размърдай си задника, Телфър!
Вторият латиноамериканец стреля, но не по него, както Каин се надяваше, а по Джон. Куршумът се заби в облегалката на стола, точно там, където преди миг беше главата му. Джон се беше навел над стъклената маса и протягаше ръце към куфарчето. Докато латиноамериканецът отново се прицелваше в Телфър, Тувал го простреля два пъти — веднъж в корема и после в челюстта. Мъжът политна назад, оставяйки диря от кръв, която заблестя на светлината на полилеите.
Каин се обърна към Джон:
— По-живо, по дяволите!
Телфър притисна куфарчето до гърдите си и най-после стана. Тувал се приближи и насочи пистолета към него.
— Дай ми оръжието.
Джон поклати глава, вдигна пистолета и го насочи към Каин.
— В момента нямаме време за това — предупреди го Тувал.