Двамата се показаха над развълнуваната повърхност. Тувал бе увил ръка около врата на Телфър и го дърпаше. Джон се давеше, плюеше и поемаше големи глътки въздух, докато притискаше куфарчето до гърдите си като бебе. Каин предположи, че вкопчването в куфарчето няма нищо общо със съдържанието му, а той го използва като плавателно средство.
Яхтата гореше. Кислородните бутилки се взривиха, отнеха живота на телохранителя и разрушиха голяма част от палубата и каютата. Тувал съзря жена по бански костюм, която скочи във водата. Друг човек накуцваше по стъпалата на пристана. Отстрани на главата му имаше малка бяла превръзка. Дори от разстояние позна оцелелия латиноамериканец.
Нямаше следа от останалия жив телохранител и от Карсън. Може би латиноамериканецът беше насочил пистолета си към тях, преди да избяга. Не. Докато Тувал се питаше какво се е случило, Карсън се приближи до перилата и стреля по куцащия мъж. Не улучи и латиноамериканецът успя да се скрие зад друга яхта. Смуглият тип се оказа по-добър стрелец и стреля три пъти в бърза последователност. Карсън се преви на две, преметна се през перилата и се стовари по лице на дъсчената пешеходна пътека. По всичко личеше, че няма да се изправи.
Каин не им обърна повече внимание и заплува, теглейки Телфър и ценния му товар. Двамата стигнаха до стълбата на друга закотвена яхта, когато въздухът около тях стана адски горещ. Тувал бутна Джон под водата и го последва. Яхтата на Карсън експлодира във въртящо огнено кълбо, което разпръсна вдигащи пара парчета метал и дърво из пристанището.
31
— Занасяш се.
Ринк се беше подпрял на предния капак на черно-бялата патрулна кола на Шерил Баркър.
Бяхме спрели до глинест насип в началото на долина, на чието дъно се мержелееха покриви на къщи сред тучна зеленина. Преобладаваха палми и шинуси. Птици пееха и размахваха крила в небето над нас.
Шерил Баркър бе избрала мястото за неофициалната среща, защото се намираше на половината път от жилищата ни. Чух несвързано бъбрене и писъци на деца и предположих, че е време за игра в някой парк, скрит сред дърветата. Мигът беше сюрреалистичен. Ние говорехме за смърт и унищожение, а десетки деца се смееха и викаха радостно някъде под нас.
Баркър, жена с лунички на лицето и къса гъста коса, поклати глава.
— Не се занасям, Джаред. Носи се във въздуха. Огненото кълбо в Марина дел Рей е заслуга на добрия ти приятел Джон Телфър.
Ринк ме погледна и аз безучастно свих рамене. След глупостите, които чух по компютъра на Харви, да не говорим за последвалите новини по телевизията и радиото във взетата под наем кола, не се изненадах, че последното зверско престъпление също е приписано на Джон Телфър. Той, изглежда, бе изместил Осама бен Ладен като злодей в Западното полукълбо.
Баркър беше висока почти колкото Ринк, но беше слаба и фина и изглеждаше дребна в сравнение с едрия ми приятел. Стоеше, затъкнала палци в колана си, също като стрелец от Дивия запад.
Ринк се обърна, изгледа я от главата до петите и забеляза безупречно чистата й полицейска униформа.
— Още ли не са те направили детектив?
— Не, но скоро ще се явя на изпитите. Има кратък период на изчакване и дълга колкото ръката ми опашка преди мен — отвърна тя.
— Мислех, че полицията в Лос Анджелис веднага ще вземе човек с твоите заслуги. Господи, та ти вероятно си разследвала повече от половината отдел „Обири и убийства“, взети заедно.
Устните й се изкривиха в странно оформена иронична усмивка.
— Изглежда, времето ми в отдел „Убийства“ на Кралската полиция в Хонконг не се брои за много тук. — Баркър повдигна кокалестите си рамене и платът на ризата й леко се надипли. — Това е като всичко друго, Джаред. Непрекъснато трябва да се доказваш. Няма такова нещо като бързо издигане до върха, що се отнася до полицията в Лос Анджелис.
— Все някой трябва скоро да се вразуми — предположи Ринк.
— Да ти кажа право, не бързам. Доволна съм и да обикалям в черно-бяла патрулна кола, и да седя зад бюрото. Ако ме повишат, хубаво. Ако не, ще бъда щастлива да ритам топките на групови изнасилвачи и да съставям актове за дребни нарушения на възрастни дами, които карат в погрешната лента на магистралата. — Баркър наведе глава и изтърси въображаема прашинка от черната си риза. — Харесва ми униформата. Не виждам защо е толкова важно да се върна към цивилните детективи.
Ринк й се усмихна със стиснати устни.
— Пък и караш страхотна кола, а?
— Да. Много по-бърза е от „Краун Виктория“, с каквито се влачат детективите. Преди всичко двигателят й е по-мощен.