Погледнах я изпитателно, а Баркър ми се усмихна накриво.
— Освен множеството изгаряния по тялото китката му била срязана и липсвал палецът. Разбира се, може да го е ранила летяща отломка от взрива. Пазачът обаче упорито твърдял, че мъжът взел палеца му от палубата и го пуснал в джоба си като сувенир.
— Господи! — възкликна Ринк и аз не можах да не се съглася с него.
Теорията ми, че пътищата на Джон и Жътваря са се кръстосали, се подкрепяше. Само не ми беше ясно как са се срещнали. Защо Джон придружаваше убиец? Като съюзници ли действаха и убиваха заедно? Или Джон беше принуден да бъде с онова чудовище? Можех само да се надявам на второто. За доброто на всички.
Осъзнах, че съм се умълчал, потънал в мислите си, едва когато Ринк ме сръга.
— Чу ли това, Хънтър?
— Кое?
— Рет Карсън, собственикът на яхтата.
Присвих очи в недоумение.
— Разбрах, че не слушаш.
— Съжалявам. Бях се замислил.
— Да. Чувах как мозъкът ти превърта.
Разтърсих глава, за да проясня съзнанието си.
— Е, какво пропуснах?
— Рет Карсън е голям играч, шеф на една от престъпните организации тук.
— Нещо като мафия?
Баркър се засмя.
— Мафията вече няма голямо влияние тук. Особено ако търсите старомоден Кръстник, за който си мислите. Може обаче да се каже, че Карсън е ключова фигура в местния подземен свят. В днешно време най-преуспяващите гангстери избягват старите методи на Коза Ностра. Карсън е важен изпълнителен директор. Ръководи бизнеса си от мол в центъра на града и дори се рекламира по кабелните телевизии.
— И какъв е бизнесът му? — попитах аз.
— Банкерство — отговори Баркър, — но по-точно лихварство.
— Искате да кажете, че пере мръсни пари? Няма по-добра фасада от използването на собствена банка.
Тя щракна с пръсти.
— Прав сте, приятелю. Бизнесът му е разследван и има много догадки, но нищо не е доказано. Носеше се слух, че пере мръсни фалшиви долари за някаква групировка на Източното крайбрежие, но случаят стигна до задънена улица. От две години гледа да не бие на очи и се пази чист. Прекарва повечето си време на яхтата. Мисля, че Карсън се е върнал в бизнеса.
Имах подозрения от последния ни разговор с Луиз Блейк, която спомена за „нещо голямо“.
Фалшифицирането на пари не привличаше много престъпниците в Съединените щати, защото набавянето на подходяща хартия беше почти невъзможно. Знаех обаче, че терористични групировки планират да наводнят страната с фалшиви пари, за да дестабилизират долара и да разбият всемогъщата американска мечта. Онова, което не можеха да постигнат с бомби, смятаха да компенсират с фалшиви банкноти. Петоски и Хендриксън може би изработваха фалшиви пари и ги продаваха на враговете на САЩ.
И Рет Карсън бе поискал да участва.
— Само че този път без неудобството да бъде посредник — обърнах се аз към Баркър.
— Възможно е — отвърна тя.
— Знаете ли кой ръководи организацията, с която Карсън работи?
— Не, но мога да разбера.
— Ще ви дам две имена.
— Вече имате подозрения?
— Да. Може да е човек на име Зигмунд Петоски. Базата му е в Литъл Рок, Арканзас.
Баркър поклати глава.
— Не. Говори се, че групировката, която имам предвид, е във Вирджиния, не си спомням точно.
— Ами Хендриксън?
— Не знам тези имена, но Хендриксън ми звучи познато. Ще разбера.
Ринк й каза номера на мобилния си телефон.
Шерил Баркър, която в много отношения приличаше на каубой, докосна с пръст периферията на въображаема широкопола шапка.
— По-добре да тръгвам. Забавих се прекалено много. Диспечерът вероятно се чуди дали не са ме застреляли и вече организира издирване.
Стиснах ръката й и се запитах дали ще се видим отново. Може би не. И после Баркър и Ринк се прегърнаха така, сякаш някога са били в интимни отношения. Не попитах. Тя седна зад волана на черно-бялата патрулна кола и ни намигна шеговито.
— Ще поддържаме връзка.
Гледахме я как се отдалечава. Колата й беше почти изцяло скрита от прахоляка, който вдигаха колелата. След като изчезна, ние останахме там, пристъпвайки от крак на крак.
— Е, какъв е планът ни за действие? — попита Ринк.
— Предлагам да започнем от Марина дел Рей — отвърнах аз.
32
Джон Телфър кървеше. При други обстоятелства това би било хубаво, но не и сега, когато плановете на Каин не включваха кървене, което някой любопитен наблюдател можеше да види и да се досети какво е положението на Телфър. Всеки с капка мозък в главата незабавно щеше да свърже облян в кръв човек със случилите се преди малко събития в не толкова далечното пристанище.