— Ами, ако има хора?
— Тогава ще се възползваме от щедростта им, за да те оправим.
— И това ли е всичко?
— Какво друго?
Телфър се надигна, очевидно изпитвайки болка, и се вгледа в прозорците на вилата.
— Няма да ги нараниш, нали?
Каин придоби обиден вид.
— Мислех, че вече си започнал да ме опознаваш.
— Така е и точно там е проблемът.
— Чух това.
— Трябваше.
Изражението на Каин мигновено се промени.
— Предполагам, че всичко зависи от това, дали ще бъдат готови да ни окажат помощ или не. Не обичам егоистите. А ти, Джон?
— Мисля, че няма да имат голям избор, когато тикнеш пистолет в лицето им.
Тувал сви рамене.
— Ами ако има деца? — добави Телфър.
— Напоследък не съм убивал дете. — Както винаги забележката на Каин беше двусмислена.
Джон нищо не каза и се съсредоточи да тътри крака след врага си, за да прикрие отвращението си. Тувал го остави да върви пръв. Погледна празния пистолет, размисли върху полезността му като инструмент и реши, че стига никой да не знае, че няма патрони, си заслужава усилието да го носи.
Джон тътреше крака по кея, стиснал под мишница куфарчето. Каин се ухили. Мъжът приличаше на тромава майка, когато се вкопчи в перилата, за да се качи по стъпалата към предния двор на къщата. Лятната вила наподобяваше череп с тъмни очни ябълки вместо прозорци и озъбена челюст от белите колчета на оградата. Образът се понрави на Тувал, но засили лошите предчувствия на Джон. Той се обърна и погледна умолително Каин.
— Върви, Джон. Няма за какво да се тревожиш.
Телфър поклати глава и изправи рамене в стремеж да се противопостави на перспективата за още насилие. Тувал го бутна по гърба, но той не помръдна.
— Не трябва да убиваш никого.
— Не — съгласи се Каин. — Не трябва.
Джон пак отказа да тръгне.
Тувал изсумтя недоволно.
— Но може да започна тук и сега, ако не си размърдаш задника.
Лицето на Телфър пламна от гняв. Той бавно се обърна и погледна похитителя си. Каин се втренчи ядосано в него.
— Знаеш ли, колкото повече заплашваш някого, толкова по-малко въздейства заплахата — рече Джон.
Тувал отново изсумтя, но този път развеселено.
— Вече би трябвало да ти е ясно, че не отправям напразни заплахи, Джон.
— Съзнавам го много добре. Исках само да кажа, че трябва да внимаваш кого заплашваш. Рано или късно ще трябва да направиш нещо по въпроса.
— А сега кой отправя заплахи?
— Не е заплаха, а приятелски съвет.
Каин му намигна.
— Добре, Джон, разбрах. А сега, окажи ми честта да влезеш вътре на собствените си крака, преди да те завлека за ушите.
— Пак ли ме заплашваш?
Тувал повдигна рамене.
— Наречи ме предсказуем.
Телфър се закашля, изплю се и тръгна. Каин погледна надолу и видя тъмни петна върху дъските. Джон кървеше по-зле, отколкото Тувал предполагаше. Вероятно това беше причината за перченето му — последен опит да покаже, че има кураж. Каин тръгна по дирята и отново се вторачи в него. Може би взимането на Телфър беше излишно и Тувал трябваше да му сложи край сега. Мъртъв, Джон вече нямаше да бъде пречка. И щеше да бъде по-управляем, натъпкан в багажника на доджа, отколкото пред дулото на пистолета. Това обаче би означавало промяна в плановете, които си фантазираше от няколко часа. Убит без много шум или по-късно, на определено място с цялата пищност и церемониалност, които случаят изискваше? Изборът не беше прекалено труден. Тувал взе решение и тръгна след Телфър.
Въпреки че къщата изглеждаше занемарена, малката градина беше нещо различно. Бугенвилията в керамични саксии представляваше приятна граница покрай пътеката към къщата. Каин изкриви устни. Цветята някак разваляха цялостния пейзаж. Както и дрънченето на пиано, което се разнасяше зад мрежестата врата.
Той въздъхна тежко при мисълта за домашната атмосфера, забърза и се приближи до вратата точно когато Джон вдигаше ръка да почука. Приготви се да го спре, но стъпките по чакъла го сториха вместо него. Двамата се обърнаха и видяха, че от ъгъла на къщата идва някакъв мъж, а после едновременно забелязаха ротвайлера, който опъваше каишката в ръката му. Телфър погледна похитителя си и се подсмихна.
— Да ви помогна ли, господа? — попита мъжът, шейсетинагодишен, със слънчев загар и възпълничък. Явно се беше пенсионирал преждевременно и бе дошъл на кратка почивка. Каин беше готов да се обзаложи, че човекът предпочита да прекарва ваканциите си в каравана. Огромното куче продължаваше да се дърпа на каишката, изплезило език в очакване на два вкусни залъка.