— Но кой е този човек? Мислиш ли, че е Жътваря, за когото тръбят медиите?
— Трябва да е той. — Това би обяснило защо отпечатъците на Джон се появиха във връзка с убийствата на двойката в мотела. По някакъв начин Джон се е забъркал в нещо, далеч надвишаващо способностите му да се измъкне. Единственото, което все още не мога да разбера, е каква роля играе в цялата история. Не мога да повярвам, че е доброволен участник в убийство.
Ринк пое въздух през зъби.
— Може би не го познаваш добре.
— Непрекъснато го повтаряш. Вероятно имаш право, Ринк, но докато не се докаже, че греша, предпочитам да го смятам за невинен.
— Да, но ако се е променил? Ако брат ти е придобил вкус към убийствата и е доброволен участник?
Не отговорих веднага и се втренчих в хоризонта. Разсъдъкът ми се замъгли като неясната точка, където се срещат небето и океанът. Обърнах се към Ринк и видях, че ме гледа изпитателно, както често прави. Примигах бавно.
— Ако случаят е такъв, мотивите ми да го намеря се променят.
Ринк кимна всезнаещо, вдигна ръка и я сложи на рамото ми.
— Да се надяваме, че няма да се стигне дотам.
Викът зад нас ме накара да се обърна. Присвих очи и се вгледах в капитана на лодката.
Той развълнувано сочеше към брега и показваше нещо на малко повече от петстотин метра. За мен не беше нищо повече от лодка, завързана за кея до дъсчената пешеходна пътека.
С Ринк отидохме в каютата на капитана, който се усмихваше.
— Гумената лодка ей там е от „Утринна звезда“ — обяви той и пресилено кимна.
— „Утринна звезда“ е една от яхтите, закотвени в пристанището, така ли? — попитах.
Капитанът щракна с пръсти и после насочи възлестия си показалец към мен.
— Бързо схващаш.
— Откъде си сигурен? — попита Ринк.
Капитанът учудено повдигна вежди.
— Цял живот работя на лодки. Знам коя на кого е. И не само това, но и ако погледнете рисунката на мотора, ще видите, че е петолъчна звезда, изгряваща над морето, а не слънцето.
Присвих очи и се загледах. Едва виждах извънбордовия мотор, още по-малко какво е нарисувано на него. Отместих очи към капитана, който пак се ухили.
— Доверявам се на по-острото ти зрение, но може ли да има обикновена причина за присъствието там на гумена лодка от „Утринна звезда“?
— Не се сещам — отвърна той.
— Да, предполагам. Можеш ли да приближиш лодката си дотам?
— Приливът е твърде нисък за моето момиче. Ще се приближа, колкото е възможно, но може би ще се наложи да газите във водата до брега.
— Добре. — Обърнах се към Ринк: — Готов ли си?
Той потупа издутината под мишницата си.
— Готов, изпълнен с желание и способен.
Отново насочих вниманието си към капитана и посочих вилата до кея:
— Знаеш ли на кого е?
Капитанът поклати глава.
— Добър съм с лодките, но нямам представа от къщите.
Свих рамене.
— А можеш ли да се свържеш с аварийните служби по радиопредавателя?
— Разбира се.
— Щом ни оставиш на брега, обади се за помощ и кажи на ченгетата да дойдат, колкото могат по-бързо.
Капитанът не беше наивен стар глупак и знаеше, че сме наели лодката му с определената цел да намерим човек, избягал от експлозията в Марина дел Рей. Не знаеше само кого търсим и защо.
— Неприятности ли очакваш, синко?
— Вероятно най-лошите — отвърнах аз.
— Тогава защо не изчакате ченгетата да дойдат, преди да слезете на брега? — попита той и за пръв път забелязах намек за нещо друго освен обичайната му жизнерадост.
— Може да има криза със заложници. Не мога да чакам ченгетата, а в това време да пострадат невинни. — Първата ми забележка беше отправена към стареца, а следващата към Ринк: — Ако хората, които търсим, вече са избягали, имам ужасното чувство, че ще трябва да почистваме. По-добре този път да оставим проблема на властите.
Ринк кимна с разбиране, а капитанът присви очи и се вгледа в бързо приближаващия се бряг. Не поиска обяснение и аз не му го дадох. Старецът насочи носа на лодката към кея и както бе предрекъл, на пет-шест метра от дъсчената пешеходна пътека усетихме вибрации от пясък под кила. Капитанът превключи на задна скорост и се върнахме в чисти води. Вдигнах палец и той кимна.
— Искате ли да ви чакам? — извика старецът от каютата.
Поклатих глава. Каквото и да станеше, мислех, че скоро няма да се кача на лодка.
— Най-добре е да се отдалечиш от брега. Не след дълго наоколо може да летят куршуми.
— Благодаря за предупреждението, синко, но не се тревожи. Два пъти съм бил във Виетнам, затова летящите куршуми не означават нищо за мен.