Капитан Феърбейрн е написал, че средностатистическата престрелка продължава няколко секунди, буквално в стил „бърз или мъртъв“. Действах инстинктивно, разчитах на скоростта и на пистолета в ръката си и бандитът беше мъртъв. Духът на наставника ми отново заговори. Но всичко още не беше свършило. Жътваря оставаше смъртоносна заплаха.
Никое друго оръжие не изгърмя през няколкото секунди, в които премахнах човека на Хендриксън. Можех спокойно да предположа, че възможността Ринк да го застреля спря ръката на Жътваря. Оставих латиноамериканеца да лежи в собствената си кръв, протегнах ръка надолу и вдигнах Джон от пода, като преместих пистолета си, за да намеря следващата мишена.
Хванах Джон и видях, че погледът му разпали искри в очите на убиеца. Той още държеше възрастната жена като жив щит, но част от силата, с която притискаше пистолета до нея, беше изчезнала.
— Виждам, че онова, което говорят за теб, е вярно — отбеляза. — Всъщност мисля, че дори аз не бих свършил по-добра работа.
— Не ме интересува какво мислиш — озъбих се.
— Въпреки това съм смаян. Ако ръцете ми не бяха заети, щях да ръкопляскам.
— Пусни жената и ми ръкопляскай.
— Не — засмя се той. — Не мога да го направя.
— Можеш и ще го направиш — заповяда Ринк.
Жътваря се намръщи и се обърна към мен:
— Тръгвам. Ще взема жената като застраховка. Ако стоите мирно, обещавам ви, че ще я освободя. Ако ме последвате, тя ще умре.
Тази сделка не беше възможност за избор. Знаех, че единственият начин, по който заложницата ще ни бъде върната, е без важни части на тялото. Бавно поклатих глава и подритнах мъртвия убиец в краката си.
— Знаеш на какво съм способен. Видя го с очите си.
— Не се съмнявам, че си добър, но наистина ли си готов да изложиш на риск тази мила възрастна дама?
— Усмивката му беше на Антихрист. — Дори ако ме застреляш, сигурен ли си, че травмата в черепа ми няма да ме накара неволно да трепна и да натисна спусъка?
— Ще трябва да проверим — отвърнах, отказвайки да призная, че е прав.
Старицата отново изхленчи и ме прониза мъчителна болка, че я подлагам на подобен ужас. За съжаление нямах друг избор. Беше изключено да позволя на Жътваря да я убие. Ако не умреше сега, тя сигурно щеше да издъхне по-късно. И нямаше да бъде от бърз и безболезнен куршум в главата.
В космическия замисъл на нещата, ако жената трябваше да умре, тогава щеше да бъде най-добре да вземе убиеца със себе си. Това щеше да бъде загуба на човешки живот, но саможертвата й можеше да спаси от неописуема смърт живота на мнозина други, ако негодникът продължеше да живее.
За моя изненада Джон ми се притече на помощ.
Беше се сгушил под мишницата ми и го усетих, че се размърда. Той се вкопчи в ризата ми, сякаш се мъчеше да се изправи. За миг закри очите ми и ми попречи да виждам Жътваря, и трябваше да подам пистолета си над рамото му, за да не го изпусна от прицел. Джон отново сграбчи ризата ми и аз се намръщих, когато разбрах какво прави.
— Пусни ме да тръгна с него — с немощен глас промълви брат ми.
Поклатих глава.
— Трябва да ме пуснеш, Джо. — Отново усетих, че пръстите му бързо опипаха ризата ми, а после Джон се обърна към убиеца: — Каин, пусни жената и вземи мен за заложник.
Жътваря смръщи чело.
— Джон? — Сграбчих го за яката, но брат ми се изтръгна и неуверено пристъпи към убиеца. Беше увил ръце около тялото си в усилие да потисне болката, която очевидно изпитваше.
— Пусни жената, Каин. Вземи мен.
Убиецът отмести очи от него и се втренчи в мен. Не помръднах. Гледах го с омраза, но склоних да му предложа този избор като изход за него. Зад каменното му изражение бушуваха сложни чувства.
Джон направи още една крачка.
— Имаме недовършена работа, Каин. И двамата го знаем. Ако пуснеш жената, готов съм да я доведем докрай. Ще се жертвам заради нея — заяви.
— Какво ще кажеш, Каин? — попитах. — Ще се споразумеем ли или ще започнем да стреляме?
Жътваря се усмихна сатанински:
— Донеси куфарчето, Джон.
Въздъхнах облекчено.
Каин отмести пистолета от старицата и ми махна да се отдръпна встрани.
— Отстъпи, Хънтър. Отиди при приятеля си до прозореца.
Ринк леко поклати глава, без да го изпуска от очи. Лицето му беше безизразно.
— Мисля, че можем да очистим проклетия кучи син — изсъска той.
— Не, Ринк. Задръж. — Без да свалям оръжието си, аз се приближих до прозореца и застанах до приятеля си.
— Какви ги вършиш? — ядосано прошепна той. — Мога да уцеля сбърканото копеле.