— А дали изобщо може да се постигне нещо? Куриерът би могъл да пътува под различно име, какво му пречи? Ще си плати в брой. Ще носи само ръчен багаж.
— Не може да използва друго име, тук имаме късмет. Полетите до Ванкувър се приемат за международни и за да получиш билет, трябва да покажеш паспорт. Това може да ни помогне.
Шосвиц започна да разтрива лакътя си.
— Ами ако пътува с кола?
— Ще отнеме много време. За пренасянето на органи е от значение всеки час. — „Е, вече си готов“, помисли си Болд.
— Искате да проверите списъците на пътниците, за да откриете дали няма име, което се повтаря? Колко самолета летят между Сиатъл и Ванкувър? Десет? Повече? Колко полета има дневно? Петдесет? Шестдесет? Колко време ще отнеме, за да се проверят всичките? Боже господи! Една седмица? Месец? Мисля, че Ана Ферагот си е умряла за едното нищо. Изобщо не напредваме. — Шосвиц беше също толкова отчаян, колкото и Болд. Дафи го беше предвидила. Според нея точно тук беше повратният момент.
— Ами ако съкратим обхвата на справката — подхвърли Болд. За всеки случай кръстоса пръсти. Не си спомняше кога го беше правил за последен път. Майлс започна да рита.
— Защо ме гледаш така? — попита Шосвиц. Почувства, че нещо му се изплъзва. — Дай ми секунда да помисля. Дай ми тази шибана секунда.
— От Сиатъл за Ванкувър — опита се да му помогне Болд.
Шосвиц не се нуждаеше от помощ. Погледна към Болд и щракна с пръсти.
— Бюрото за имигранти. Можем да направим справката в компютрите на имиграционната служба. Те имат отделен архив. Ще търсим служител от клиниката по датата и името. Не е необходимо да се занимаваме с различните самолети. Дали ще ги затрудни? Колко време ще им отнеме?
— Ако се обадим от онази стая, ще е въпрос на няколко минути. — Болд тържествуваше. Най-после Шосвиц беше готов. После каза: — Това е въпрос, който засяга федералното правителство, секретна работа. Ако искаме справката по легален път, ще са необходими седмици, а може би и месеци.
— А защо не направим формалното искане, след като вече сме получили неофициално справката? — попита Шосвиц.
Такава тактика се прилагаше често. Свързваш се с кредитна агенция или телефонна компания, или пък с Бюрото за имигранти и искаш да ти направят справка. Ако открият нещо полезно, казват ти да подадеш официална молба, но ти знаеш предварително това, което ти трябва. Така си спестяваш големите формалности, които трябва да преодолееш, без да си сигурен, че си струват усилията. Най-после Шосвиц разбра каква роля му е отредена.
— Искате аз да се обадя, нали?
За Болд това беше нещо като фойерверк.
— Ти единствен имаш нужните връзки в Бюрото за имигранти. Аз нямам, Ла Моя също, но ти ги имаш. Знам, че не ти е приятно, Фил, но трябва да ни помогнеш. — Болд беше благодарен на Дафи. Тази тактика беше изцяло нейна заслуга.
— Можеше да ми го кажеш направо — отвърна Шосвиц.
Болд го погледна изпитателно.
Лейтенантът се замисли.
— Не — каза той. — Мисля, че нямаше да се съглася.
Майлс започна да мрънка и да удря Болд с юмручета по гърдите.
— Ла Моя работи по съставянето на списъка. Това са всичко на всичко три клиники: „Нежна грижа“, Главният център и „Изглед към езерото“. Ако имаме късмет, списъкът ще бъде готов до сутринта.
39.
Четвъртък
9 февруари, 7 часа сутринта
Тази нощ Дафи спа едва три часа. Оставаше й само един ден да намери Шарън. В седем сутринта тя се втурна в кабинета на Болд и обяви:
— Пропуснали сме нещо.
Той не беше сменял дрехите си от предишния ден. Погледна я със зачервени от безсъние очи и каза:
— Не се и съмнявам.
— Знам как да открием кой е жътваря.
Любопитството му се изостри. Наблюдаваше я как мина покрай него и се отправя към една от големите купчини с папки.
— Сетихте ли се да вземете данните от шофьорските книжки на тримата ветеринарни лекари от клиниката „Нежна грижа“?
— Виж в другата купчина — посочи й той. — Но няма полза. Шосвиц също е на мнение, че усилията ни ще отидат напразно, защото, ако започнем да ги разпитваме, ще дадем възможност на жътваря да прекрати дейността си и да унищожи доказателствата. Въпреки че се справихме успешно с компютъра на Мейбек, вече си мисля, че сме твърде закъснели.
— Нямам предвид да разговаряме с тях! — Тя порови в купчината книжа и извади три листа. — Той може да ни каже кой е, без изобщо да го разпитваме. Дикси установи, че жътварят е левак, не помниш ли? Ние просто не мислим.