54.
Фигурата на Пазача се изправи на входа. Само веднъж преди това Шарън го беше виждала да стои така заплашително на входа. Дори кучетата почувстваха идващата от него заплаха.
Окото я смъдеше ужасно, от раната на корема й се разнасяше пареща болка. Вратът й гореше под нашийника. Ушите й пищяха.
Само преди няколко минути беше на ръба на избавлението, но сега загуби надежда. Пазачът беше прекалено силен. Тази млада жена не можеше да се сравнява с него, въпреки че начинът, по който се гледаха, говореше, че се познават добре.
Кучетата мълчаливо сновяха насам-натам.
Пазачът влезе и решително затръшна вратата след себе си.
— Сядай — изкомандва той кучето. То престана да обикаля около него и седна.
Шарън се беше сблъсквала със стотици ситуации, когато скиташе по улиците, и чувстваше, че това куче е опасно.
— Съжалявам — каза младата жена, навела почтително глава. — Това обаче не е справедливо.
— Разчитах много повече на теб. — Гласът му проехтя в помещението. Той не забелязваше Шарън. Цялото му внимание бе насочено към другата жена. — Не си направила каквото ти казах. Не оправда доверието ми…
— Това не е хубаво, Елдън.
Шарън за пръв път свърза този човек, това чудовище с някакво име. Името беше странно, но някак си му прилягаше. Тя стисна иглата в шепата си.
— Би могла да ми помогнеш. Да докажеш лоялността си към мен. Трябва да се свърши една работа.
— Отиваш твърде далеч — отвърна тя, като продължаваше да гледа към пода. — Всичко приключи.
Не поглеждаше към него. Знаеше, че е по-добре да не го гледа.
Шарън не откъсваше поглед от Елдън. Той я привличаше като хипнотизатор.
— Памела — каза той. Значи това беше името на младата жена. — Откога започна да не ми се подчиняваш?
Памела го погледна.
Лицето й пламна, мозъкът й беше като желе. Искаше да му се противопостави, но беше толкова трудно. Беше го боготворила прекалено дълго и сега ядът й бе примесен със срам и страх. Почувства остра болка в гърдите. Не можеше да сдържа повече чувствата си.
— За какъв се мислиш? — попита тя, опитвайки се да се вкопчи в каузата на справедливостта. — Тук става въпрос за живота на една жена!
Лицето и вратът му почервеняха. Феликс се задъхваше от нетърпение.
— Как можеш да говориш такива неща? Съветвам те да си правиш по-добра сметка в какво положение се намираш — каза той, като сграбчи нашийника на кучето. — Страхуваш ли се? Сигурно си се изплашила от полицията.
Полицията? Шарън се замисли. Не смееше да се надява.
Памела пристъпи към клетката на Шарън и взе лопатата.
— Отвори я — каза му тя.
— Махни се оттам! — предупреди я рязко Тег. Дръпна нашийника на кучето и то се изправи на крака.
— Дай ми ключа. Аз ще я отворя — настоя Памела. Гласът й трепереше. — Можем да я подложим на електрически шок, нали? Ще я подложим на електрически шок и ще й инжектираме малко кетамин. После ще я оставим пред някоя болница и никой няма да разбере нищо. Ще разтурим всичко тук и готово. Няма да намерят нищо. Нали и ти каза. Полицията не знае нищо конкретно. Те просто опипват почвата. Все още можеш да го направиш, Елдън. Още можем да се измъкнем.
— Не, не можем. Има сключен договор. Има неща, за които не знаеш нищо. Аз имам план. Всичко е уредено.
— Уредено? Не може да е уредено. Дай ми ключа.
— Разбира се, че няма да ти го дам. Мисли с главата си.
Памела взе лопатата.
— Все още можем да я спасим, Елдън. Договорите могат да се нарушават. — Тя се почувства така, като че ли си имаше работа с дете. До преди седмица той беше съвсем друг човек. — Ти не си добре — каза му тя.
— Махай се оттам — изрева той.
Коленете й внезапно се разтрепериха. Силата му я завладяваше. Беше като много ярка светлина, на която очите не издържат. Искаше й се да му угоди. Да му помогне.
Той пристъпи към нея. Феликс го последва.
— Отдръпни се — нареди й той.
Тя изтръпна, но краката й отказваха да се подчинят. Какво ставаше с нея?
Вдигна лопатата и нанесе нов удар. За нейна радост скобата се откърти и вратата леко се открехна.
Шарън цялата настръхна. Нима е свободна!
Пазачът погледна към нея и извика:
— Не мърдай оттам!
Шарън стискаше иглата в ръката си. Заради кучето нямаше да успее да осъществи плана си. Припомни си, че нещата трябва да се правят стъпка по стъпка.
— С какво ще оправдаеш отнемането на един живот, за да спасиш друг? Какъв е смисълът? — запита го Памела.