Трябваше да потърси друг начин, за да влезе вътре. Катинарът не отстъпваше. Изтича до колата на Памела. Уви, ключовете ги нямаше. Удари отчаяно с юмрук по таблото. На тридесетина метра забеляза стар трактор, обрасъл с трева, но беше очевидно, че не е мръдвал от години.
Излезе от колата. Обиколи отново бараката, леко накуцваше. Как да проникне вътре? В същия миг отдушникът се отвори и тя погледна нагоре.
56.
Тег знаеше точното място, откъдето неговият клетъчен телефон можеше да действа. Беше едно малко възвишение на пътя, непосредствено преди езерото Мод. Спря колата, но не изключи двигателя. Набра номера на Уон Кей.
— Казвай.
— Аз съм — отвърна Тег. Погледна треперещата си ръка и се запита дали наистина е неговата.
Феликс беше направил Памела на кайма. Тя беше от малкото хора, с които свързваше бъдещето си. Неговото протеже. Сега представляваше кървава пихтия, натъпкана в две торби за отпадъци. Памела. Това, че беше станал очевидец на касапницата, и опитите му да я предотврати, го бяха изтощили до край.
— Трябва да ускорим изпълнението на плана — уведоми го Тег.
— Какво? Невъзможно! — отсече Уон Кей. — Утре сутринта. Утре сутринта!
— Тази нощ. Сега — заяви Тег. — Ще ти се обадя по телефона от летището. Очаквай ме — той погледна часовника си, — в полунощ или малко по-късно. Трябва да действаш бързо. Докато стигна при теб, ще са изминали два часа от изваждането на сърцето.
— Невъзможно!
— Гледай да стане. Аз тръгвам.
Можеше да намери лед в Снокуолми Фолс.
После да залости входната врата и да използва като път за бягство старата пътека в другия край на имението. Ако не му стигнеше времето, щеше да отложи жътвата за по-късно — да упои Шарън и да я скрие на задната седалка, покрита с одеяло. В багажника на джипа разполагаше с всичко необходимо за операция на открито. Защо не? Ще се насочи на север и ще влезе в Канада през дърварските пътеки. Някъде там щеше да извърши жътвата. Ще вземе парите от Уон Кей. Сега се нуждаеше от тях повече от всякога. Трябваше да се придържа към първоначалния план.
Вярна беше старата поговорка: „За одирането на котката винаги има повече от един начин“. Това се отнасяше и за човека.
57.
Дафи стигна до заобления ръб на покрива и го възседна. Сега ръцете й бяха свободни. Освети с фенера комина на отдушника и внимателно го огледа. Това, което видя, я окуражи. В основата си коминът се крепеше от зле поставено гумено уплътнение, закрепено надве-натри с кълчища и тенекиени ленти.
През дупката лаят се чуваше по-силно.
Затисна с коляно фенера така, че да осветява отдушника, наведе се и дръпна комина. Измъкна го почти без усилие. Отвори се пространство, достатъчно голямо, за да се напъха вътре. Мушна глава, но я лъхна такава смрад, че веднага се отдръпна. Насочи лъча към вътрешността и видя металната рамка на отоплителна инсталация, закрепена на тавана. Пещта на инсталацията имаше размерите на машина за миене на чинии. Точно под нея се намираше кучешка клетка. Очите на кучето се впиха в нея. Можеше да стъпи върху решетката на пещта и да слезе надолу.
Пистолетът й се закачи в една от винкелните подпори на пещта и за момент тя изгуби равновесие. Оръжието се измъкна от кобура и падна с трясък в бараката. Посегна инстинктивно да го хване, но вместо него пипна горещата пещ и си изгори ръката. Моментално се дръпна назад и падна надолу върху покрива на кучешката клетка.
Кучето моментално подскочи нагоре и щракна силно със зъби, опитвайки се да я захапе през мрежата. Тя се дръпна рязко, но фенерът също се измъкна от джоба й, падна на пода и се изтъркаля встрани. Лъчът му освети чисто гола жена. Едното й око беше превързано. Друга превръзка покриваше част от корема й. Главата й беше омотана с кожени каишки, които придържаха някакъв парцал в устата й. На врата й имаше тежък кучешки нашийник. Шарън стоеше на колене, здравото й око гледаше с надежда към Дафи. От една банка над нея се проточваше тръбичка на система. Пред клетката се виждаше голямо кърваво петно.
— Шарън? — извика ужасена Дафи. Не можеше да я познае.
Шарън Шафър плачеше от радост.
В този миг Дафи видя другото куче. То не беше в клетка. Движеше се свободно по пътеката. Идваше право срещу нея с оголени зъби.
58.
Стомахът на Болд не понасяше големите скорости и той предпочете да гледа към Ла Моя. Бледата светлина от полицейската синя лампа осветяваше на равни интервали лицата им. Сирената виеше с все сила, но не им помагаше много да си пробият път сред потока от коли. Повечето шофьори не й обръщаха внимание.